Буневци

южнославянска етническа група

Буневците (на сръбски: Буњевци или Bunjevci; на хърватски: Bunjevci; на унгарски: Bunyevácok) са етническа група, населяваща предимно северните части на Бачка, а също така и някои части на Бараня, Банат и най-южните части на Унгария.

Буневци
Буневка в Унгария в народна носия
Буневка в Унгария в народна носия
Общ бройок. 20 000
По места Сърбия: 11 104 (2022г)[1]
 Унгария: 1500
Езиксръбски, хърватски
Религиякатолицизъм
Сродни груписърби, хървати
Буневци в Общомедия

Изповядват католицизма, като техният културен и политически център е Суботица, в който според преброяването от 2002 г. наброяват 11% от нейните жители. Част от тях комуникират вербално на специфичния си буневачки говор (икавски и екавски изговор).

Буневците в Сърбия

редактиране
 
Буневците са наследници на населението от Западна Херцеговина и Загора, от което по османско време произлезли и известните ускоци.

Според преброяването на населението в Сърбия през 2002 г. буневците наброяват 20 012 души, от които 19 766 живеят във Войводина. През 1910 г. буневците и шокците в някогашните австро-унгарски Бачки и Барански комитати са наброявали около 90 000 души. В миналото често са определяли буневците като „далматинци“, „католически расци“ или „илири“.

Вижте също

редактиране