Буневци
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Буневците (на сръбски: Буњевци или Bunjevci; на хърватски: Bunjevci; на унгарски: Bunyevácok) са етническа група, населяваща предимно северните части на Бачка, а също така и някои части на Бараня, Банат и най-южните части на Унгария.
Буневци | |
Буневка в Унгария в народна носия | |
Общ брой | ок. 20 000 |
---|---|
По места | Сърбия: 11 104 (2022г)[1] Унгария: 1500 |
Език | сръбски, хърватски |
Религия | католицизъм |
Сродни групи | сърби, хървати |
Буневци в Общомедия |
Изповядват католицизма, като техният културен и политически център е Суботица, в който според преброяването от 2002 г. наброяват 11% от нейните жители. Част от тях комуникират вербално на специфичния си буневачки говор (икавски и екавски изговор).
Буневците в Сърбия
редактиранеСпоред преброяването на населението в Сърбия през 2002 г. буневците наброяват 20 012 души, от които 19 766 живеят във Войводина. През 1910 г. буневците и шокците в някогашните австро-унгарски Бачки и Барански комитати са наброявали около 90 000 души. В миналото често са определяли буневците като „далматинци“, „католически расци“ или „илири“.