Ступата Буткара е важен будистки монумент в района на долината Суат в Пакистан.

Еволюцията на Буткара ступа
Индо-скитски будист, Буткара

Възможно е да е била построена от самия маурийски император Ашока, но най-общо се датира от малко след 2 век преди Христа. Размерът на ступата е бил увеличаван 5 пъти през следващите векове и всеки път тя е била надстроявана след капсулиране на предходната структура.

Ступата бива разкопана от италианска експедиция (IsIOAO: Istuto Italiano per l'Africa e l'Oriente – италиански институт за Африка и Ориента), водена от археолога Доменико Фасента от 1956, за да изясни отделните етапи от конструирането разширяването. Разкопките доказват, че ступата е „монументализирана“ чрез добавянето на гръцка архитектурна декорация през 2 век пр.н.е. Това подсказва директното участие на индо-гърците, владеещи северозападна Индия през този период на развитие на гръко-будистката архитектура[1].

Открит е индо-коринтски капител, представящ отдаден будист сред зеленина. Той има реликвариум и монети от крал Азес втори, погребан в основата и това сигурно датира скулптурата на по-рано от 20 година пр.н.е.[2] Смята се, че недалечните елинистични укрепления са от същото време. Голямо количество артефакти са запазени в градския музей за древно изкуство в Торино.

Индо-коринтски капител от Буткара ступа, под който е намерена монета от крал Азес 2-ри. Датиран 20 г. пр.н.е. или по-рано. Градски музей за древно изкуство на Торино

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „De l'Indus a l'Oxus: archaeologie de l'Asie Centrale“, Pierfrancesco Callieri, p212: "The diffusion, from the second century BCE, of Hellenistic influences in the architecture of Swat is also attested by the archaeological searches at the sanctuary of Butkara I, which saw its stupa „monumentalized“ at that exact time by basal elements and decorative alcoves derived from Hellenistic architecture".
  2. The Turin City Museum of Ancient Art Text and photographic reference: Terre Lontane > O2 Архив на оригинала от 2006-12-12 в Wayback Machine.