Буяновац или Бояновец, Бояново, Бояновци (на сръбски: Бујановац или Bujanovac; на албански: Bujanoci, Буяноци, на местния торлашки диалект: Буяновъц) е град в Пчински окръг и административен център на община Буяновац. Според преброяването на населението през 2002 година Буяновац има 12 011 жители.

Буяновац
Бояново / Bujanovac
      
Герб
Автогарата в Буяновац
Автогарата в Буяновац
Reliefkarte Serbien.png
42.4667° с. ш. 21.7667° и. д.
Буяновац
СтранаFlag of Serbia.svg Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаБуяновац
Площ461 km²
Надм. височина384 m
Население12 011 души (2002)
Пощенски код17520
Телефонен код+381 17
МПС кодBU
Официален сайтwww.bujanovac.rs
Буяновац в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът е разположен е в Поморавието, в Прешевската долина, недалеч от границата с Косово.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Буяновац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Бояновци е населявано от 1200 жители българи християни и 700 арнаути мохамедани.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Буяновце има 200 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 в Бояновци има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[3]

Край града са погребани 363 български войници и офицери от Първата световна война.[4]

По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Димитър М. Димитров от Велико Търново е български кмет на Буяновац от 8 август 1941 година до 9 октомври 1943 година. След това кмет е Георги Вас. Янков от Казанлък (7 декември 1943 - 9 септември 1944).[5]

През 1992 година албанците в общината организират референдум, според който общните Прешево, Буяновац и Медведжа да се присъединят към Косово. В периода между 1999 и 2001 година албанската паравоенна организация Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац води действия срещу югославските части, като целта ѝ е присъединяването на тези три общини към Косово.

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 218.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
  4. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.