България и еврото

България е член на ЕС, но не и на еврозоната. Присъединяването ѝ към нея е задължително, но не е обвързано със срок. Точната дата зависи от присъединяването към Европейския валутен механизъм (на английски: European Exchange Rate Mechanism, ERM II), т. нар. чакалня на еврозоната. Очаква се дотогава България да запази фиксирания обменен курс на лева[1].

Изображението на евромонетите още не е направено, но е избрано за мотиви за всички български евромонети да бъде използван Мадарският конник.

Банкнота от 5 евро от серия „Европа“, изписана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но и на кирилица (EBPO) след присъединяването на България към ЕС през 2007 г.

Езиков спорРедактиране

След приемането на България в Европейския съюз възниква спор относно изписването на евро на български език. Европейската централна банка (ЕЦБ) застъпва тезата, че наименованието на общата европейска валута на български език следва да бъде „еуро“, докато българската страна отстоява позицията, че правилното изписване е „евро“. Може би най-силният аргумент в подкрепа на българската позиция е фактът, че в подписания от всички страни-членки Договор за присъединяване на България към Европейския съюз е използвана формата „евро“. Спорът продължава близо година, след като България вече е пълноправен член на ЕС; ЕЦБ използва в своите официални публикации „еуро“, докато българските институции (най-вече БНБ) използват в официалните си публикации „евро“. През декември 2007 г., с подписването от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС на Договора за функционирането на Европейския съюз, въпросът за правилното изписване на наименованието на единната европейска валута на български език окончателно е решен в полза на България.

Присъединяване към еврозонатаРедактиране

Първото правителство на ГЕРБ поставя през 2009 г. като свой основен приоритет влизането в ERM2 и след това в еврозоната. След като през 2010 г. избухва гръцката финансова криза, която предизвиква настроения срещу разширяването на еврозоната и след като се оказва, че бюджетният дефицит за 2009 г. надхвърля прага от 3%, тези намерения се отлагат.

В края на 2013 г. правителството на Пламен Орешарски за първи път допуска възобновяване на интереса на страната към членство в еврозоната. Според изявления на финансовия министър тогава решение за това се предполага да бъде взето най-рано през 2015 г. в зависимост от макроикономическите показатели.

В последния ден на българското европредседателство през 2018 г. България подава молба за влизане в „чакалнята“ на еврозоната. Европейската централна банка обаче контрира, че България все още не е нагодила банковото си законодателство към правилата в банковия съюз и затова като година за присъединяване започва да се обсъжда 2022 г.

На 26 януари 2020 г. в интервю пред БНР, Кристалина Георгиева заявява ,че България стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането и по план през 2023 г. е „напълно обозримо“[2]

На 7 февруари 2020 г. в интервю пред БНР, Стив Ханке заявява ,че България не трябва да влиза в еврозоната.Той твърди ,че има „тайно споразумение“ с „дискриминационни условия“ за приемането на еврото, без да показва каквито и да е доказателства.[3]

На 21 февруари 2020 г. в интервю пред в.Капитал, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис заявява, че „В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем.“[4]

На 10 юли 2020 г. в комюнике на Европейската централна банка се съобщава, че Българският лев е приет във валутния механизъм ЕРМ 2 или така наречената „чакалня за Еврозоната“. Заедно с Българския лев, Хърватската куна също е приета във валутния механизъм ЕРМ 2.

Юбилейна левова монетаРедактиране

По случай подписването на Договора за присъединяване към ЕС на 25 април 2005 г. Българската народна банка издава възпоменателна монета с номинална стойност от 1,95583 лева, равна на 1 евро.

Избиране на дизайнаРедактиране

На 29 юни 2008 година е обявено, че 25,44% от българските гласоподаватели са избрали Мадарският конник да бъде изобразен върху бъдещите български евромонети. Следващите претенденти за символ на България на евромонетите са били още кирилицата, Рилският манастир и крепостта Царевец.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране