Председателство на Съвета на ЕС

Председателство на Съвета на ЕС, или кратко европредседателство е временното поемане от страна член на Европейския съюз на отговорността за общите решения на Съвета на Европейския съюз във всички аспекти от неговата работа. То се осъществява от правителството на съответната страна за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип (виж по-долу). От 2007 г. се въвежда практика на обединението на три поредни председателства в трио или тройка, утвърдено впоследствие в Договора от Лисабон. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. Във всяка тройка има „стари“ и „нови“ страни членки.

Държавите, които могат да бъдат председатели на ЕС (в синьо) и Великобритания, която вече няма право поради Брекзит (в оранжево)

За всяко заседание на някоя от формациите на Съвета постът „председател на Съвета на ЕС“ се поема от ресорния министър на страната-председател. Срещите на върха (т.е. заседанията на Европейския съвет) се председателстват от главата на правителството на страната-председател.

След резултатите от референдума за членството на Великобритания в ЕС през 2016 г., британското правителство се отказва от председателството, което трябва да поеме в периода 1 юли – 31 декември 2017 г.[1] и на 26 юли 2016 г. Съветът на ЕС прави промени в заплануваните председателства, като ги изтегля с шест месеца напред. По този начин председателството на България, планувано за втората половина на 2018 г., се изтегля в първата половина на същата година.[2][3] На същата среща е приет графикът до 2030 г.[4]

История редактиране

Първата система на тройно председателство е въведена още през 1981 г., след като председателството придобива политическо значение, особено в областта на европейското политическо сътрудничество, като същевременно увеличава върху отделните правителства. Председателството оттогава е подкрепено от малък персонал от длъжностни лица, изпратени от предходното и следващите председателства. Тези служители остават в служба на националното си министерство на външните работи и са част от персонала на тяхното посолство в столицата на президентството. Те обаче са на разположение на председателството и работят под тяхно ръководство. Президентът също така може да прехвърли определени задачи на своя наследник или да поиска от своя предшественик да прекрати задачите, които са били в края на президентството малко преди края на мандат или предсрочна оставка. Това би трябвало да позволи плавен преход от едно председателство към друго.

Конституционният договор на ЕС предвижда преход към „тристранно председателство“ през 2004 г., в което три държави членки следва съвместно да поемат работата на председателството. Всяка от трите държави трябва формално да продължи да председателства повече от шест месеца, но свързаните с тях задачи трябва да се споделят между трите държави. Докато членовете на тройката се променят на полугодие, тройното председателство трябва да остане непроменено за целия период от 18 месеца.

Въпреки че конституционният договор не е в процес на ратификация, тази система е въведена през януари 2007 г. с промяна в Правилника за дейността на Съвета. Първата тройка е следователно германското, португалското и словенското председателство на Съвета през 2007/2008 г. Трите страни приемат съвместна работна програма в началото на своето председателство, координирайки своите национални инициативи и приоритети. Договорът от Лисабон, приет през 2007 г., окончателно възобнови предвидените в конституционния договор условия и създаде възможността формално да се определи тричленното председателство с решение на ЕС (член 236 от ДФЕС). Съответното решение е взето незабавно след влизането в сила на Договора на 1 декември 2009 г.

Задачи редактиране

Задачите на председателството са:

  1. Да организира и провежда заседания на Съвета,
  2. В случай на проблеми между държавите членки или между Съвета и други институции на Съюза, да подготви компромисни предложения след консултации със заинтересованите страни;
  3. Да представлява Съвета пред други институции и органи на Съюза и други международни организации и трети държави.

Настоящият председател се подпомага от генералния секретар на Съвета на Европейския съюз в тези дейности.

Тройното председателство редактиране

Тъй като председателството на Съвета се променя на всеки шест месеца, е трудно да се поддържат постоянни дългосрочни политически задачи. В резултат на това от 2007 г. насам три поредни председателства на Съвета работят заедно в така нареченото „тройно председателство“ и се разработва съвместна осемнадесетмесечна програма, координирана с шестмесечните програми на отделните председателства на Съвета. От друга страна, председателят на Съвета може също да бъде представен в една от другите две държави. Точната структура на разделението на труда между трите членове на тройното председателство зависи от тях.

Месечна програма редактиране

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Правилника за дейността на Съвета на Европейския съюз, тройното председателство, избирано на всеки 18 месеца, работи по програма в тясно сътрудничество с Европейската комисия и председателя на Европейския съвет. Тази програма е разделена на три части, като в първата част са изложени стратегическата рамка и дългосрочните цели, които са от значение за трите последователни стъпки. Във втората част е списъкът на конкретните приоритети за трите председателства във всяка област на политиките, а третата част е цялостна програма с темите, които ще бъдат разглеждани през осемнадесет месечния период.

Списък на председателствата на Съвета на ЕС редактиране

Времетраене Тройка Домакин Председател на правителството Уебсайт
1958 януари-юни     Белгия Акил Ван Акер

Гастон Ейскенс (от 26 юни)

 
юли–декември   Западна Германия Конрад Аденауер
1959 януари–юни   Франция Шарл де Гол
юли–декември   Италия Антонио Сегни
1960 януари–юни   Люксембург Пиер Вернер
юли–декември   Нидерландия Ян де Куей
1961 януари–юни   Белгия Гастон Ейскенс

Теодор Лефевр (от 25 април)

юли–декември   Западна Германия Конрад Аденауер
1962 януари–юни   Франция Конрад Аденауер
юли–декември   Италия Аминторе Фанфани
1963 януари–юни   Люксембург Пиер Вернер
юли–декември   Нидерландия Ян де Куей

Виктор Маринен (от 24 юли)

1964 януари–юни   Белгия Теодор Лефевр
юли–декември   Западна Германия Лудвиг Ерхард
1965 януари–юни   Франция Шарл дьо Гол
юли–декември   Италия Алдо Моро
1966 януари–юни   Люксембург Пиер Вернер
юли–декември   Нидерландия Джо Калс

Джеле Зилстра (от 22 ноември)

1967 януари–юни   Белгия Пол Ванден Бойънтънс
юли–декември   Западна Германия Кърт Георг Кейзингер
1968 януари–юни   Франция Шарл дьо Гол
юли–декември   Италия Джовани Леоне

Мариано Румер (от 12 декември)

1969 януари-юни   Люксембург Пиер Вернер
юли–декември   Нидерландия Пьет де Йонг
1970 януари-юни   Белгия Гастон Ейскенс
юли–декември   Западна Германия Вилли Бранд
1971 януари-юни   Франция Жорж Помпиду
юли–декември   Италия Емилио Коломбо
1972 януари-юни   Люксембург Пиер Вернер
юли–декември   Нидерландия Barend Biesheuvel
1973 януари–юни   Белгия Гастон Ейскенс

Едмънд Лебъртън (от 26 януари)

юли–декември   Дания Анкер Йоргенсен

Поул Хартлинг (от 19 декември)

1974 януари–юни   Западна Германия Вили Бранд

Валтер Шел (7 – 16 май) Хелмут Шмит (от 16 май)

юли–декември   Франция Валери Жискар д'Естен
1975 януари–юни   Ирландия Лиъм Косгрейв
юли–декември   Италия Алдо Моро
1976 януари–юни   Люксембург Гастон Торн
юли–декември   Нидерландия Joop den Uyl
1977 януари–юни   Великобритания Джеймс Калахан
юли–декември   Белгия Лео Тиндеманс
1978 януари–юни   Дания Анкер Йоргенсен
юли–декември   Западна Германия Хелмут Шмит
1979 януари–юни   Франция Валери Жискар д'Естен
юли–декември   Ирландия Джак Линч

Чарлз Хъгинз

1980 януари–юни   Италия Франческо Косига
юли–декември   Люксембург Пиер Вернер
1981 януари–юни   Нидерландия Дрис ван Агт
юли–декември   Великобритания Маргарет Тачър
1982 януари–юни   Белгия Вилфрид Мартенс
юли–декември   Дания Анкер Йоргенсен

Пол Шултер (от 10 септември)

1983 януари–юни   Западна Германия Хелмут Кол
юли–декември   Гърция Андреас Папандреу
1984 януари–юни   Франция Франсоа Митеран
юли–декември   Ирландия Гарет Фшцджералд
1985 януари–юни   Италия Бетино Кракси
юли–декември   Люксембург Жак Сантер
1986 януари–юни   Нидерландия Руд Люберс
юли–декември   Великобритания Маргарет Тачър
1987 януари–юни   Белгия Вилфрид Мартенс
юли–декември   Дания Пол Шлютер
1988 януари–юни   Западна Германия Хелмут Кол
юли–декември   Гърция Андреас Папандреу
1989 януари–юни   Испания Фелипе Гонсалес
юли–декември   Франция Франсоа Митеран
1990 януари–юни   Ирландия Чарлз Хъгинз
юли–декември   Италия Джулио Андреоти
1991 януари–юни   Люксембург Жак Сантер
юли–декември   Нидерландия Руд Люберс
1992 януари–юни   Португалия Анибал Силва
юли–декември   Великобритания Джон Мейджър
1993 януари–юни   Дания Пол Шлютер

Пол Расмусен (от 25 януари)

юли–декември   Белгия Jean-Luc Dehaene
1994 януари–юни   Гърция Андреас Папандреу
юли–декември   Германия Хелмут Кол
1995 януари–юни   Франция Франсоа Митеран

Жак Ширак (от 17 май)

юли–декември   Испания Фелипе Гонсалес
1996 януари–юни   Италия Ламберто Дини

Романо Проди (от 17 май)

юли–декември   Ирландия Джон Брутън
1997 януари–юни   Нидерландия Вим Кок
юли–декември   Люксембург Жан-Клод Юнкер
1998 януари–юни   Великобритания Тони Блеър presid.fco.gov.uk
юли–декември   Австрия Виктор Клима presidency.gv.at
1999 януари–юни   Германия Герхард Шрьодер
юли–декември   Финландия Пааво Липонен presidency.finland.fi
2000 януари–юни   Португалия Антонио Гутериш
юли–декември   Франция Жак Ширак
2001 януари–юни   Швеция Горан Персон eu2001.se
юли–декември   Белгия Ги Верхофстад eu2001.be
2002 януари–юни   Испания Хосе Мария Аснар ue2002.es
юли–декември   Дания Андерс Расмусен eu2002.dk
2003 януари–юни   Гърция Костас Симитис eu2003.gr
юли–декември   Италия Силвио Берлускони ueitalia2003.it
2004 януари–юни   Ирландия Бърти Ахърн eu2004.ie
юли–декември   Нидерландия Ян Балкененде eu2004.nl
2005 януари–юни   Люксембург Жан-Клод Юнкер eu2005.lu
юли–декември   Великобритания Тони Блеър eu2005.gov.uk
2006 януари–юни   Австрия Волфганг Шусел eu2006.at
юли–декември   Финландия Мати Ванханен eu2006.fi Архив на оригинала от 2010-01-25 в Wayback Machine.
2007 януари–юни T1   Германия Ангела Меркел eu2007.de
юли–декември   Португалия Жозе Сократес eu2007.pt
2008 януари–юни   Словения Янес Янша eu2008.si
юли–декември T2   Франция Никола Саркози ue2008.fr
2009 януари–юни   Чехия Мирек Тополанек

Ян Фишер (от 8 май)

eu2009.cz
юли–декември   Швеция Фредрик Рейнфелд se2009.eu Архив на оригинала от 2010-08-08 в Wayback Machine.
2010 януари–юни T3   Испания Хосе Сапатеро eu2010.eseutrio.es
юли–декември   Белгия Ив Льотерм eutrio.be Архив на оригинала от 2015-08-07 в Wayback Machine.
2011 януари–юни   Унгария Виктор Орбан eu2011.hu Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
юли–декември T4   Полша Доналд Туск pl2011.eu
2012 януари–юни   Дания Хеле торнинг-Шмид eu2012.dk
юли–декември   Кипър Деметрис Кристофиас cy2012.eu
2013 януари–юни T5   Ирландия Енда Кени eu2013.ie Архив на оригинала от 2017-01-10 в Wayback Machine.
юли–декември   Литва Алгирдас Буткевичиус eu2013.lt Архив на оригинала от 2018-12-11 в Wayback Machine.
2014 януари–юни   Гърция Антонис Самарас gr2014.eu Архив на оригинала от 2014-01-11 в Wayback Machine.
юли–декември T6   Италия Матео Ренци italia2014.eu
2015 януари–юни   Латвия Лаймдота Страуюма eu2015.lv Архив на оригинала от 2014-01-10 в Wayback Machine.
юли–декември   Люксембург Ксавие Бетел eu2015lu.eu
2016 януари–юни T7   Нидерландия Марк Рюте eu2016.nl Архив на оригинала от 2016-01-03 в Wayback Machine.
юли–декември   Словакия Роберт Фицо eu2016.sk Архив на оригинала от 2016-05-06 в Wayback Machine.
2017 януари–юни   Малта Джозеф Мускат eu2017.mt Архив на оригинала от 2020-07-18 в Wayback Machine.
юли–декември T8   Естония Юрий Ратас eu2017.ee Архив на оригинала от 2018-12-30 в Wayback Machine.
2018 януари–юни   България Бойко Борисов eu2018bg.bg Архив на оригинала от 2017-01-19 в Wayback Machine.
юли–декември   Австрия Себастиан Курц eu2018.at
2019 януари–юни T9   Румъния Виорика Дънчила romania2019.eu
юли–декември   Финландия Анти Рине
Сана Марин (от 10 декември)
www.eu2019.fi
2020 януари–юни   Хърватия Андрей Пленкович www.eu2020.hr
юли–декември T10   Германия Ангела Меркел www.eu2020.de
2021 януари–юни   Португалия Антонио Коста www.2021portugal.eu Архив на оригинала от 2022-01-26 в Wayback Machine.
юли–декември   Словения Янез Янша si2021.eu
2022 януари–юни T11   Франция Жан Кастекс [1][неработеща препратка]
юли–декември   Чехия Петър Фиала
2023 януари–юни   Швеция Улф Кристершон
юли–декември T12   Испания Педро Санчес
2024 януари–юни   Белгия Александер Де Кро
юли–декември   Унгария
2025 януари–юни T13   Полша
юли–декември   Дания
2026 януари–юни   Кипър
юли–декември T14   Ирландия
2027 януари–юни   Литва
юли–декември   Гърция
2028 януари–юни T15   Италия
юли–декември   Латвия
2029 януари–юни   Люксембург
юли–декември T16   Нидерландия
2030 януари–юни   Словакия
юли–декември   Малта

Източници редактиране

Външни препратки редактиране