Българите в Канада са между 27 260 (2006)[2] и 150 000 души. Около 50 хиляди български граждани. Към тях спадат жители с български произход, българско гражданство, говорещи български език, с българско самосъзнание, български атеисти или принадлежащи на Българската православна църква (Български източноправославен диоцез на Америка, Канада и Австралия) или представители на други български религиозни общности.

Българи в Канада
Нина Добрев  · Иван Кристоф  · Игнат Канев
Места и численост
Общ брой27 260 (2006) – 150 000
Торонто~ 15 000 – 25 000
Монреал~
Отава и Гатино~ 1670 (2011), [1]
Ванкувър~
Калгари~ 1000 – 1500
Говорими езицибългарски, английски, френски
ВероизповеданияХристиянство
Сградата на българското посолство в Отава

Поради това, че някои от българите в Канада са български граждани, те официално влизат в преброяването на населението и на България, която включва в официалното преброяване и българските граждани, живеещи в други държави.

Масова миграция на българи към Канада започва в края на 19 и началото на 20 век. Българите се заселват предимно в Торонто, Онтарио заради индустрията, където могат да намерят по-лесно работа. Малка част се установяват в овощарския район около Ниагара Фолс, Южно Онтарио.

През първата половина на 20 век, над 20 хиляди души мигрират от Царство България в Канада. Като половината от тях мигрират по времето на Балканските войни[3], но основната част на българската имиграция в Канада идва от българското население останало извън територията на царството след Първата световна война – от Източна Тракия, Западна Тракия, Македония, Добруджа, Западните покрайнини и Бесарабия[4].

Българската колония в Торонто се формира главно от българи-емигранти от Македония и по-специално от Костурско, днес в Гръция. Според българските дипломатически и църковни сведения от 1936 г. само в Торонто колонията е била около 3500 души, докато други оценки достигат до 5000[3]. Според преброяванията в Канада, броят на канадците заявили българска етническа идентичност през първата половина на 20 век са като следва[3].

Година Общо в Канада От тях в Онтарио
1921 1765 1378
1931 3160 2415
1941 3260 2555

До Втората световна война повечето хора, които днес в Канада се идентифицират като македонски канадци, претендират за българска етническа идентичност и са записани като част от българската етническа група[4].

През 80-те и 90-те години на ХХ век българската общност в Канада се разширява и обхваща столицата Отава и други градове като Ванкувър в провицния Британска Колумбия и Монреал във френскоговорещата провинция Квебек[4].

Разположение

редактиране

Торонто е градът с най-голямата българска общност в Канада, наброяваща над 15 000 – 25 000 души. В града и предградията има 4 български православни храма. Те играят ролята и на културно-информационни центрове, където както новодошлите, така и живеещите от много години могат да придобият полезни контакти и съвети за живота в Канада. Всяка от трите църкви има и мултифункционална зала в сградата, където се организират концерти и чествания на големите празници.

Българите са един от малкото етноси в Торонто, които нямат свои ресторанти и заведения. Много българи работят в областта на услугите като търговци на коли, недвижими имоти и самолетни билети. Има също така адвокати, счетоводители и зъболекари. Въпреки че българи живеят във всички райони на Торонто, голям брой са в района на Pape and Danforth в така нареченият Greek Town.

Национален столичен район

редактиране

Общността на българите в Отава е относително млада в сравнение с другите съседни български общности в Торонто и Монреал. Формирането на общността започва преди 1989 г. като има две големи нараствания в началото и края на 90-те години на XX век. Първата вълна е формирана от българи-емигранти напуснали България с т.нар. „кубински самолети“ и други канали през 1990 г. Основно това са хора обяви ли се за „бежанци“-преследвани от властите в родината си. Втората голяма вълна е между 1997 и 2000 г., когато в Отава се изгражда така наречената „Северна силициева долина“. Това е термин, използван за обозначаване на технологичните паркове, изградени в околностите на Отава и най-вече в предградието „Каната“. Много от емигрантите от тази вълна – програмисти и инженери по електроника и съобщителна техника – се заселват да живеят в „Каната“.

Общността се намира на териториите на две провинции – Онтарио и Квебек. Около 80% българите живеят в Отава (Онтарио), а останалите 20% в град Гатино (Квебек). Двата града са градове-близнаци, разположени на двата бряга на река Отава.

В началото на 21 век в Отава съществува ресторант с българско меню. Българите в Отава са един от малкото етноси, които нямат собствена църква. Те представляват основната група миряни в храма „Христос Спасител“, който е подчинен директно на Константинополската патриаршия и приютява православни християни в Отава, които нямат свой храм.[5] През 1995 г. в резултат на разширението на общността се създава българско училище. Училището продължава да съществува и до днес с три класа на начално ниво и един гимназиален („кредитен“) клас.[5]

Български дружества и културни центрове

редактиране
  • Отава – Българска общност в столичен район Отава
  • Монреал – Българско културно-спомагателно дружество – Монреал (от 1976), Канадско-български културен център „Зорница“ – Монреал (от септември 2001) – www.mtlzornica.com, Българо-канадски културен център „Паисий Хилендарски“ – Монреал, Канадско-български бизнес съвет – Монреал
  • Торонто – Асоциация на българските инженери в Канада (от 2001), Канадско-българска асоциация, Балканто
  • Ванкувър – Българо-канадско дружество в Британска Колумбия – Ванкувър (от 2001)
  • Калгари – Българско дружество – Калгари (от 2003)

Български младежки организации

редактиране
  • Асоциация на българските студенти – Торонто

Български учебни заведения

редактиране
  • Отава – Български кредит курс към „St. Pius High School“ – Отава, Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Отава,
  • Монреал – Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ към Канадско-български културен център „Зорница“ – Монреал (от 3 март 2002), Българско училище към Българска православна църква „Св. Иван Рилски“
  • Торонто – Неделно училище към катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ – Торонто. Българско неделно училище към Българска църква „Св. Димитър“ – Брамптън
  • Ванкувър – Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Ванкувър
  • Калгари – Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ към Българското дружество в Калгари (от 2003)

Български печатни медии

редактиране
  • Монреал – Вестник „Зорница“ (от 20 декември 2001) – www.mtlzornica.com, Вестник „Форум“ (от 2002)
  • Торонто – Вестник „Пламък“ – www.bulgarianflame.com, вестник „Български хоризонти“, Списание „Вардар. Македоно-български преглед“

Български електронни медии

редактиране
  • Монреал – Вестник „Зорница“ (от 20 декември 2001) – www.mtlzornica.com, Вестник „Форум“ (от 2002), ТВ емисия „Български Акценти“ по канал CH – радио Звукът на България
  • Торонто – Вестник „Пламък“ – www.bulgarianflame.com – Торонто, Радио „Български глас“
  • Ванкувър – Bulgarian World TV/Български свят ТВ
  • Калгари – Електронен вестник „Българи“ (от 2005)

Български фолклорни състави

редактиране
  • Отава – Фолклорен състав „Родина“
  • Монреал – Танцов състав „Зорница“ (2001), Танцов състав „Българи“
  • Торонто – Група за български народни танци „Игранка“
  • Торонто – Група за български народни танци „Златна Тракия“ – www.goldenthrace.com
  • Ванкувър – Българска фолклорна група за народни танци „Китка“

Български църковни общини

редактиране

Значими личности

редактиране

Почетни консули

редактиране

Република България има два почетни консула в Канада[6]

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. NHS Profile, Ottawa – Gatineau, CMA, Ontario, 2011
  2. www12.statcan.ca // Архивиран от оригинала на 2018-12-25. Посетен на 2011-04-27.
  3. а б в Колев, Й. Българите извън България, София, 2005, Тангра, ISBN 954-9942-73-2
  4. а б в ((en))Magocsi, P. Encyclopedia of Canada's peoples, University of Toronto Press. 1999, ISBN 0-8020-2938-8
  5. а б Българско дружество в националния столичен район
  6. ПОЧЕТНИ КОНСУЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧУЖБИНА