Българомакедонска лига
„Българомакедонската лига за освобождение на Македония“ е българска организация, основана в 1880 година в Русе с председател Васил Диамандиев, която си поставя за цел да се извоюват обещаните от член 23 на Берлинския договор реформи в останалата под османска власт Македония.[1]
| Българомакедонска лига | |
|---|---|
 Васил Диамандиев | |
| Информация | |
| Тип | революционна организация |
| Основана | 1880 г., Русе, България |
| Закрита | 1880 г., Русе, България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Русе |
| Езици | български |
| Ръководител | Васил Диамандиев |
ИсторияРедактиране
Лигата е основана в началото на 1880 година от членове на комитетите „Единство“ и участници във въстанието – охридчанеца съдия в Русенския апелативен съд Васил Диамандиев, велешанеца учител Георги Георгов, доброволецът от Кресненското въстание Никола Живков, черногорския войвода Бошкович и австриецът доброволец във въстанието и кореспондент на няколко австрийски вестника Валтер Шулц.[1] Лигата се създава във връзка със Съединистката акция, но си поставя за цел продължаване на въстанието и изпращане на чети в Македония през пролетта на 1880 г.[1]
След пропадането на опита за ново въстание в Македония и разбиването на изпратените в Мелнишко и Сярско чети, Лигата се ориентира към искания за прилагане на членове 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Македония и Одринско.[1] За упражняване на натиск върху Високата порта Лигата издава проламации, позиви и прочее, в които се преувеличават възможностите ѝ и тя се обрисува като реална революционна организация.[1]
През лятото на 1880 година чрез Михаил Хитрово Лигата изпраща мемоар до Европейската комисия за реформи в Цариград и до Берлинската международна конференция, свикана по повод гръцко-турския конфликт за Тесалия.[2] Мемоарът е публикуван в излизащия в Русе вестник „Българин“.[1] Публикацията съдържа и бележка за Лигата, в която се твърди, че тя има въстанически сили в Пирин, формирала е „Привременно правителство на Македония“, което изработва „Устав за бъдещето държавно устройство на Македония“ по подобие на Белгийската конституция и две обширни военни инструкции за „устройството на македонската войска в бъдещата автономна държава Македония“, изработени от началник-щаба на въстанието Валтер.[1][3]
В мемоара се иска подобряване на положението на македонските българи чрез примера на Източна Румелия – „самоуправление на бедната Македония в размер на Органический устав на братята ни в Източна Румелия“.[1] Лигата заплашва с общо въстание, ако не бъдат изпълнени ултимативните ѝ искания.
Публикувано е и „Възвание към българите“, в което се твърди, че е съставено в Пирин на 15 юли 1880 година, с което се призовават свободните българи да подкрепят „македонобългарския народ“ в борбата му с турската власт.[1] През октомври е публикувано второ възвание, в което се апелира да се учредяват клонове на лигата във всяко село и град[1] с цел събиране на помощи за предстоящо въстание за „освобождение на нашите страдаущи братиа българе в Македония“.[4]
През лятото на 1880 година при посещението си във Варна княз Александър I приема делегация на Лигата, начело с Диамандиев, която го поздравява от името на българомакедонската емиграция. Князът изказва съжаление към страдащите македонски българи.[4] Във „Варненски вестник“ излиза съобщение „Негово Величество благоволи да увери делегацията, че той гледа на Македония като неделима част от Велика България и че всички негови усилия ще бъдат насочени към обединяване на всички българи под неговия скиптър“.[4][5]
Срещата на делегацията на Лигата с монарха предизвиква протести от страна на Портата и на някои чужди дипломати. Секретарят на австро-унгарското генерално консулство в София Ищван Буриан изразява пред премиера Драган Цанков недоволството си. Константин Стоилов от името на княз Александър изразява съжаление за невярната информация във „Варненски вестник“. Буриан предупреждава Александър I в личен разговор, че трябва да се въздържа да дава морална подкрепа на стремящите се към въстание, освобождение и обединение македонски българи. Възползвайки се от присъствието на много чужденци авантюристи, Буриан и фон Чаири успяват да вкарат в Лигата своя агент Лудвиг Пивничка.[4] Генералният консул в София Рудолф фон Кевенхюлер-Меч изпраща на 21 септември до външния министър Хаймерле с копие до германския канцлер Бисмарк, подробен доклад за случая. Докладът изброява лидерите на Лигата и твърди, че Валтер е организатор на военните сили и единственият притежаващ военни познания. Според Кевенхюлер силие на Лигата са незначителни – една част, начело с Валтер, от около 200 души се въртяла около Самоков, Дупница и Кюстендил, въоръжена с оръжие от Източна Румелия. Складирано оръжие имало и в Рилския манастир. Четата е разбита в началото на септември, задържана и разоръжена в Кюстендил, а Валтер – арестуван. В самата Македония няма въстаническо движение, а българските власти са променили позициите под руски натиск и вече не поддържат бунтовническите действия. Кевенхюлер казва, че е говорил с княз Александър за непредпазливостта му с приемането на делегацията на Лигата. Князът бил ядосан на Стоилов, че го е заблудил за силата на лигата. Самият Кевенхюлер на базата на сведенията на Пивничка смята делото на Лигата за нищожно.[6]
Лигата е закрита от правителството на Драган Цанков.[7]
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 289.
- ↑ Иванов, Илия. Македонска галерия, в: Илинден 1903 - 1922. Сборник в памет на голямото македонско въстание, издава Македонското студентско дружество „Вардар“, София, 1922, стр. 127.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 859. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 290.
- ↑ Варненский вестник, № 14, 16, 17, август 1880 г.
- ↑ Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 291.
- ↑ Симеонова, Ружа. Съединението на Източна Румелия и Княжество България през погледа на един македонски българин, в: „Известия на държавните архиви“, брой 89/2005, стр. 287.