Българо-византийска война (1322 – 1324)

Българо-византийската война от 1322 – 1324 г. е конфликт, воден между Второто Българско царство и Византийската империя.

Българо-византийска война
Част от Българо-византийски войни
Граници на България при Михаил III Шишман до 1330 г.
Информация
Период	1322 – 1324 г.
Място	Средна гора, Източна и Западна Тракия
Резултат	Мирно споразумение Крънското деспотство е ликвидирано и анексирано от Второто българско царство Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро и Месемврия са присъединени към българската държава Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон са присъединени към Византия
Страни в конфликта
Второ българско царство Византийска империя Крънско деспотство
Командири и лидери
Георги II Тертер † Михаил III Шишман Асен Иван Русина Андроник II Андроник III Войсил Георги Вриений

Военни действия

През 1322 г. Георги II Тертер, възползвайки се от гражданската война във Византия, предприема поход срещу земите на империята, като превзема Пловдив и разграбва и опустошава близките селища до Адрианопол. Скоро след това двамата византийски императори Андроник II и Андроник III сключват примирие, което позволява на последния да организира отбраната на тракийските градове. В едно нощно сражение войските на Георги II Тертер са внезапно нападнати от византийска армия и само тъмнината успява да спаси българския цар и остатака от войската си от пълно унищожение.

През септември 1322 г. Андроник III превзема териториите на Загоре и южното черноморие. Войната е предимно дефанзивна поради факта, че българите не могат да предприемат нападателни действия.

Георги II Тертер внезапно умира, но бойните действия продължават. През февруари 1323 г., Андроник III заедно с крънския деспот Войсил се насочва към Пловдив и го обсажда в продължение на 4 месеца, но поради инцидент, в който обсадната машина, ангажирана да превземе града, се разпада, обсадата е вдигната. Така се установява положение, при което Подбалканската област до бреговете на черноморието са във византийско владение, а пловдивската област, която остава за българите, се обособява като гранична с Византия.

През февруари 1323 г. Михаил III Шишман Асен е провъзгласен за български цар. Той подновява военните действия срещу Византия по посока Черноморието и вътрешността на Източна Тракия. Териториите, загубени от Бълтария преди година и половина, са възвърнати, но междувременно, след военна грешка, Пловдив е превзет от византийците.

Българският цар продължава с военните действия, като изтласква Войсил от средногорските земи, превземайки Копсис. През същата година царят навлиза дълбоко във византийска територия, стигайки до Вира и Траянопол.

Андроник III Палеолог не посмява да влезе в сражение поради липсата на достатъчно хора. Той предлага на Михаил Шишман да решат конфликта чрез единоборство. Според разказа на Йоан VI Кантакузин, българският цар му отговаря с често цитираните думи: Глупав е онзи ковач, който може да вземе нажеженото желязо с клещи, а вместо това си служи с ръка.^{[източник? (Поискан преди 32 дни)]}

Мирно споразумение

Скоро след тези събития царят и Андроник II Палеолог сключват мир.

Царят се жени за Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III и вдовица на Тодор Светослав. Чрез този брак се сродява с Палеолозите, като приема нейния герб – двуглав орел с разперени крила. Впоследствие този герб става символ на Шишмановци.

Андроник III първоначално не е съгласен с дядо си относно мира с България и започва подготовка за война. През август 1324 г. в лагера му в Източна Тракия пристигат пратениците Гръд и Панчо от Михаил Шишман. Научавайки за брака на царя със сестра му, младият император приема мирните предложения. Според договорките в българско владение остават: Айтос, Анхиало, Ктения, Русокастро и Месемврия, а в гръцко: Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон.