Ахтопол

град в България
(пренасочване от Агатопол)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).

Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град на Българското Черноморие. Намира се в Община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция и има население 1419 души.

Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Общи данни
Население 1302 души[1] (15 юни 2020 г.)
43,9 души/km²
Землище 28,704 km²
Надм. височина 0±1 m
Пощ. код 8280
Тел. код 0590
МПС код А
ЕКАТТЕ 878
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Ахтопол
Станислав Димитров
(ГЕРБ)
Ахтопол в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Плажът на Ахтопол

МестоположениеРедактиране

Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево, на 76 km от областния център Бургас и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

КлиматРедактиране

Полусредиземноморски с мека зима и прохладно лято.

РелефРедактиране

ИсторияРедактиране

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[2]

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 г. султан Сюлейман Челеби, го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града по османско робство става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и "почти всички прелестни градове на Черноморието". Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което бива обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.[2]

В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.[2]

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
1934972
19461079
19561058
1965947
1975945
19851137
19921204
20011192
20111288

Етническият състав включва 934 българи и 311 цигани.[4]

ТранспортРедактиране

Автобусен транспортРедактиране

Има транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.

Железопътен транспортРедактиране

В Ахтопол няма железопътен транспорт.

Въздушен транспортРедактиране

В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкият е до летище Бургас.

ПлажовеРедактиране

В града има три плажа. Това са Централният, „Делфин“ и Бабешкият.

НаселениеРедактиране

Брой на населениетоРедактиране

Град Ахтопол – 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст.адрес в също в НМ)

РелигииРедактиране

 
Новостроящата се църква „Свети Цар Тервел“ в центъра на града

Православие.

ПолитикаРедактиране

 
Сградата на кметството

Кметството се намира близо до пристанището.

КметРедактиране

Общински съветРедактиране

ИкономикаРедактиране

Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

ЗабележителностиРедактиране

 
Сградата на Гръцкото училище
 
Читалище „Христо Ботев, Ахтопол

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). Крепостта Агатопол е строена от траки и римляни а по-късно и от българи . Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици е опасвала цитаделата на града . Изградена е от едро-ломени камъни, споени с хоросан примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртични тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 - 3 метра и височина до 7-8 м., с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртични тухли. На югоизточната страна се е намирала главната порта с две бойни кули високи до 10-12 м.

В близост до нея се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[2]

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради неефективност.

СпортРедактиране

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

ЛичностиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  4. Ethnic composition of Bulgaria 2011

Външни препраткиРедактиране