Българо-унгарската война от 1232 – 1233 г. е военен конфликт между Второто българско царство и Кралство Унгария за контрола на областите на Срем, Белград и Браничево и отвъддунавските български владения на Северин.
През 1232 г. унгарски войски, командвани от престолонаследника на унгарския трон Бела IV, предприемат поход срещу земите на българското царство, като превземат Белград, Браничево и Северин и стигат чак до Видин, който обсаждат. В отговор на маджарските действия Иван Асен II изпраща севастократор Александър Асен с неизвестен брой войска от българи и кумани, които успяват да спрат унгарското настъпление и да възвърнат окупираните територии от унгарците.[1] В крайна сметка няма промени на границите на двете държави, също така не е известно дали българският цар и унгарският крал стигат до споразумение, но се знае, че военните действия спират.
- ↑ Маркова, Анелия. Второто българско царство във война и мир. София, Българска история, 2022. ISBN 978-619-7688-01-6. с. 243.