Александър Асен

български севастократор

Севастократор Александър Асен е вторият син на българския цар Иван Асен I и царица Елена.

Александър Асен
български севастократор
Роден
края на 12 век
Починал
Семейство
БащаИван Асен I
МайкаЕлена
Братя/сестриИван Асен II
ДецаКоломан ІІ Асен

Биография редактиране

 
Кампания на Севастократор Александър срещу унгарците през 1233 г.

След убийството на цар Калоян през 1207 г. заедно с брат си Иван Асен II той бяга при куманите, а по-късно в южноруските земи, в Галичкото княжество или Киевска Рус (под заплаха от смърт от узурпатора Борил). През 1217 г. се завръща от изгнание.

С помощта на руски наемници през 1218 г. Борил е отстранен от престола, а Иван Асен II провъзгласен за следващия български цар. След детронирането на цар Борил Александър получава севастократорско достойнство, а София и областта му е предоставена като апанаж. Успява да спре унгарско нападение над Белградската област през 1232 г. През 1233 г. българска войска, водена от севастократор Александър, настъпва срещу унгарците, разбива ги край Видин, в Олтения и край Браничево и възстановява българското владение на окупираните от тях области.

Александър има син Калиман (Коломан), който след убийството на Михаил II Асен през 1256 г. заема за няколко месеца българския царски престол под името Калиман II Асен, след което е свален и убит.

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен (родоначалник на династията Асеневци)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Асен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Урош I
 
 
 
 
 
 
 
Завида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Диогениса
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници редактиране

  • В. Гюзелев, Ив. Божилов. „История на средновековна България VII-XIV век“
  • Й. Андреев, Ив. Лазаров, Пл. Павлов. „Кой кой е в средновековна България“. София, 1995, стр. 10.