Отваря главното меню

Българско консулство в Солун

Дипломатическо представителство на България в Солун

Генералното консулство на Република България в Солун е дипломатическо представителство на България в македонския град Солун, Гърция, разположено днес на улица „Николаос Манос“ № 6 и улица „Едмондос Абот“ № 1.

Генерално консулство на Република България в Солун
Информация
Основаване 1897 г.
Тип дипломатическо представителство
Седалище Flag of Greece.svg Солун, Гърция
Ръководител Владимир Писанчев
Уебсайт www.mfa.bg/embassies/greecegk
Генерално консулство на Република България в Солун в Общомедия

ИсторияРедактиране

Консулството е създадено в 1897 година, когато градът е още в Османската империя, първоначално като търговско агентство. От отварянето си до Балканската война в 1913 година е управлявано от Атанас Шопов. След обяваване на независимостта на България в 1908 година агентството получава ранг консулство, а след 1910 е генерално консулство.[1]

 
Цар Фердинанд с престолонаследника княз Борис и българското командване по време на посещението си в Солун, декември 1912 г.
 
Секретарят на агентството Георги Кожухаров (вляво), 1900 г.
 
Осман Али бей вила, където се помещава българското консулство в Солун от 1908 до 1916 г.

Местоположението, където агентството се намира първоначално не е известно, но се знае, че мястото е смятано за опасно от Шопов заради ниските прозорци на сградата. Шопов научава и за сръбски план за нападение на агентството и поради тези причини се заема активно в търсене на нова сграда. След като се премества, българското агенство се помещава заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6. Новото местоположение също има своите слаби страни, защото българското агентство е тясно свързано с френското консулство с много вътрешни врати, което при потенциално напускане на французите от сградата, оставя българската част уязвима.[1] В ноември 1904 година Шопов вижда обява за продажбата на Осман Али бей вила и започва преговори с българското правителство за закупуването ѝ.[2] Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до 1908 година, плащайки наем на българското агентство.[3] В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.[4]

Във вилата отсяда цар Фердинанд по време на посещението му в Солун в 1912 година. След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полиция на 26 юли 1913 година, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати.[5] Българското генерално консулство официално отваря отново врати в Осман Али бей вила на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул Тодор Недков губи цялата си собственост. Френският генерал Морис Сарай след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правителство отправя много молби към Гърция за възстановяване и обезщетения за тези загуби, но напразно.[6] След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Осман Али бей вила. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.[7]

Генералното консулство на България в Солун отваря отново врати чак в 1973 година, в резултат на постигнати споразумения между Гърция и България в месец май на същата година.[8] Българското консулство обаче вече се помещава на друг адрес, а вилата така и никога не е върната.[9]

РъководителиРедактиране

 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство за османското насилие над местното българско население до Министъра на външните работи и вероизповеданията на Княжество България, 22 ноември 1908 г.
Име Години Длъжност
Атанас Шопов 30 март 1897 търговски агент
Недялко Колушев 1902 управляващ
Атанас Шопов 1909 търговски агент
Атанас Шопов 18 януари 1910 генерален консул
Тодор Недков 25 май 1914 генерален консул[10]
Коста Списаревски 1925 генерален консул
Петър Славчев 14 декември 1973 – 1976 генерален консул
Стилиян Стоянов 1976 – 1980 генерален консул
Илия Гешев 1 декември 1980 – 1985 генерален консул
Стойчо Даскалов 29 декември 1985 – ? генерален консул[11]
Румен Цанев 27 юли 1990 – 19 октомври 1995 генерален консул[12]
Илко Шивачев 21 октомври 1995 - 28 февруари 2003 генерален консул[12]
Пламен Иванов 2003 - ? генерален консул
Петко Сертов 4 август 2009 - 4 ноември 2009 генерален консул
Лъчезар Иванов 2009 - 2011 и. д. генерален консул
Васил Вълчев 2011 - 2015 генерален консул
Владимир Писанчев 2 септември 2015 - генерален консул

БележкиРедактиране

  1. а б Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233.
  2. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233 – 234.
  3. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235.
  4. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235 – 236.
  5. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 236.
  6. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 237.
  7. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 238.
  8. Костадинова, Тонка. Българо-гръцките отношения по време на управлението на военната хунта (1967 - 1974). // История XXI (1). 2013. с. 55.
  9. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 240 – 241.
  10. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
  11. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 - 1986 г. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 62.
  12. а б Решение № 175/ 14 декември 2010 г. стр. 65. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 14 декември 2010. Посетен на 21 септември 2016.