Отваря главното меню

Коста Добрев Списаревски е български дипломат, икономист, журналист и юрист.

Коста Списаревски
български диломат
Роден
Починал
1953 г. (71 г.)
Политика
Депутат
XV ОНС   

БиографияРедактиране

Коста Списаревски е роден в 1882 година в Кюстенджа. Синът на брат му Светозар е летецът герой Димитър Списаревски. През 1904 г. завършва право с докторат в Брюксел.[1] Пише в списание „Македоно-одрински преглед[2] и поддържа контакти с Яне Сандански и други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание. В периода 1904 – 1910 година е член на БРСДП.[1] Към 1908 година е началник на отдел в Министерството на търговията и земеделието.[3]

В периода 15 октомври 1911 – 23 юли 1913 година е народен представител в XV ОНС.[1] Според Михаил Думбалаков Списаревски има страст към хазарта и го нарича „даровит, с богата ерудиция и с шумна известност публицист“.[4]

Краен русофил, през 1915 година Списаревски е арестуван и осъден на доживотен затвор по аферата Антон Прудкин за предаване на военни тайни на руското разузнаване.[5] След Първата световна война е освободен и заедно с Христо Силянов и Коста Тодоров редактира списание „Сила“. От 1919 до 1923 г. Списаревски е началник-отдел в Българската земеделска банка, след което от 1923 до 1931 г. е генерален консул и търговски съветник в Солун и Атина, както и в Марсилия, Александрия и Цариград (1934 – 1941). В периода 1943 – 1944 година е политически затворник.[1]

Коста Списаревски умира в 1953 година в София.[6]

Журналистът Петър Карчев пише за него:

Но макар и стопановед, [Списаревски] страшно се увличаше от политическите дискусии. В неговия кабинет ставаха най-оживените разисквания на пролитически теми с журналистите. Той беше фанатизиран привърженик на Прогресивнолибераната партия и обожаваше Драган Цанков. В неговото русофилство преобладаваше фанатизмът. Доводите на разума и на логиката не го интересуваха много, макар той самият да беше човек с голяма култура.[3]

ИзточнициРедактиране

  • Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 9789543225538. с. 466.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история, с. 466
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 155.
  3. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 230. ISBN 954321056X
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
  5. Агенти на Русия изловени в София, в. 168 часа, 10 януари 2011 г.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 238.
Тодор Недков генерален консул в Солун
(1925)
Петър Славчев