Отваря главното меню

Ваксината е биологичен препарат, който създава активен придобит имунитет към определено заболяване.

Ваксините обикновено съдържат агенти, наподобяващи по действие микроорганизмите причинители на заболяването, като често такива агенти се произвеждат от отслабени или умъртвени форми на тези микроорганизми, от техни токсини или от някой от техните повърхонстни протеини. Агентът на ваксината стимулира имунната система на тялото да го разпознае като заплаха, да го унищожи и да го запомни, за да може да разпознава и унищожава микроорганизмите, свързвани с този агент, при евентуална по-късна среща. Ваксините може да бъдат профилактични (например, предотвратяващи или облекчаващи ефектите от бъдеща инфекция от естествен патоген) или терапевтични (например, разработваните в момента ваксини против рак).[1][2][3][4]

Прилагането на ваксини се нарича ваксинация и е най-ефективният метод за предотвратяване на инфекциозни заболявания.[5][6][7][8] Масовият имунитет в резултат на ваксинациите е основната причина за премахването в световен мащаб на едрата шарка и за силното ограничаване на болести като полиомиелит, дребна шарка и тетанус. По данни на Световната здравна организация към 2012 година са налични лицензирани ваксини за двадесет и пет различни предотвратими инфекции.[9]

Термините „ваксина“ и „ваксинация“ произлизат от Variolae vaccinae, наименование, използвано от английския лекар Едуард Дженър за едрата шарка при кравите. Той го използва в своя публикация от 1798 година, в която описва защитния ефект от кравешката шарка срещу инфектиране от човешка едра шарка.[10] През 1881 година, в памет на Дженър, френският биолог Луи Пастьор, друг пионер на ваксините, предлага с тези термини да се означават новите защитни препарати, разработвани по това време.[11]

БележкиРедактиране

Цитирани източници