Валерий Лобановски е украински състезател и треньор по футбол.

Валерий Лобановски
Лична информация
ПрякорПолковника
Роден
Валерий Василиевич Лобановски
6 януари 1939 г.
Починал13 май 2002 г. (63 г.)
Ръст187 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1957–1964
1965–1967
1967–1968
Общо:
Динамо Киев
Черноморец Одеса
Шахтьор Донецк
144
59
50
253
(42)
(15)
(14)
(71)
Национален отбор
1960–1961 СССР2(0)
Треньор
1968–1972
1973–1982
1974–1976
1982–1983
1984–1990
1986–1990
1990–1992
1994–1996
1997–2002
2000–2001
Днипро Днепропетровск
Динамо Киев
СССР
СССР
Динамо Киев
СССР
ОАЕ
Кувейт Кувейт
Динамо Киев
Украйна
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Валерий Лобановски в Общомедия

Легендарен наставник на ФК „Динамо“ (Киев), начело на който е многократен шампион на СССР и Украйна, двукратен носител на КНК и носител на Суперкупата на УЕФА. Треньор на съветския национален отбор в 3 периода, Лобановски извежда „Червената армия“ до участия в европейско и 2 световни първенства.

Нареждан е сред най-добрите треньори във футболната история според авторитетни класации.[1][2]

Кариера редактиране

Като футболист редактиране

 
„Падащият лист“ на Лобановски, изпълнен от корнер.

Кариерата си на футболист Лобановски започва в Динамо Киев през 1955 г. От 1957 г. е в първия тим. Дебюта си Валерий прави на 29 май 1959 г. срещу ЦСК МО. През 1960 г. се утвърждава като титуляр в Динамо и е повикан в националния отбор на СССР. Лобановски обаче не успява да се наложи в тима на Сборная, поради голямата конкуренция в нападение и записва едва 2 срещи.

През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на Черноморец Одеса, където играе 2 сезона. След това Лобановски играе и за Шахтьор Донецк, където е капитан на тима. Футболната си кариера приключва на 29 години, през 1968 г.

Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът „падащ лист“, при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. [3]

Като треньор редактиране

Началото в Днипро редактиране

Скоро след края на футболната си кариера Лобановски застава начело на днепропетровския Днипро. За три години успява да изведе тима от Трета лига до Висшата лига и да достигне 1/2 финал в турнира за националната купа. В двубоите за купата Днипро елиминира родния на Лобановски Динамо Киев и това убеждава „синьо-белите“ в качествата на младия наставник.

Динамо Киев. Евроуспехи редактиране

 
Динамо Киев – носител на КНК за 1975 г.

През октомври 1973 г. Лобановски поема Динамо Киев. През 1974 г. извежда тима до дубъл – победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил евротурнир. Киевляни триумфират в турнира КНК, побеждавайки на финала унгарския Ференцварош.[4] Същата година отборът вдига и Суперкупата на УЕФА, след като надделява над европейския клубен шампион Байерн Мюнхен. Голяма заслуга за изграждането на тима има работата на Лобановский с юношите и специалната методика на неговия помощник Олег Базилевич за работа с младежите.

Паралелно с Динамо, в периода 1974 – 1976 Лобановски е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от Олимпиадата в Монреал. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от Никита Симонян.

През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в Купата на Европейските шампиони, където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната.

Украинецът се завръща начело на СССР след края на Мондиал 1982. Специалистът обаче не успява да класира Сборная за Евро 1984 и е уволнен.

Начело на Динамо и СССР редактиране

 
Съставът на Лобановски на финала на Евро 1988.

През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на Динамо Киев, който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-и (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за Купата на УЕФА. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: Алексей Михайличенко, Игор Беланов, Алекасндър Заваров стават лидери на тима заедно с вече опитните Олег Блохин, Владимир Бесонов и Анатолий Демяненко.

Резултатите не закъсняват. Още на следващата година киевляни завоюват дубъл, не оставяйки конкуренция на противниците. През 1986 г. Динамо Киев защитава титлата си и за втори път печели КНК след победа над Атлетико Мадрид във финала.[5]

Същата година наставникът за трети път в кариерата си поема СССР. Участва със Сборная на Мондиал 1986 и повиква в състава 13 футболисти от своя Динамо.[6] СССР достига 1/8 финал, отпадайки драматично от Белгия с резултат 3:4.

През сезон 1987 г. Динамо отново играе 1/2 финал в КЕШ, но през втория полусезон тимът се отпуска, а контузията на Александър Заваров повлиява на цялостната игра. Тимът завършва едва 6-и в първенството. Въпреки това, Валерий Василиевич не изневерява на стила си и повиква всички основни играчи на „синьо-белите“ в националния тим за предстоящото Евро 1988. На турнира във ФРГ Сборная достига до финала, където губи от Холандия. Две години по-късно треньорът води СССР на Световното първенство в Италия, но там отборът отпада още в групите.

В Арабския свят редактиране

Сезон 1990 се оказва последен за Лобановски в съветския футбол. В края на годината той напуска Динамо Киев като шампион и носител на Купата на СССР. Треньорската си кариера украинецът продължава начело на националния отбор на ОАЕ. Успява да изведе емирствата до 4-то място в турнира за Купата на Азия през 1992 г. В периода 1994 – 1996 г. е треньор на Кувейт, с който е бронзов медалист от Азиатските игри.

Трети период в Динамо Киев редактиране

 
Банер на привържениците на Динамо Киев.

През 1997 г. Лобановский за трети път в кариерата си поема Динамо Киев. Специалистът отново изгражда състава си около младите и перспективни играчи. Особено се отличава нападателното дуо Андрий Шевченко – Сергей Ребров, подпомагани от Валентин Белкевич и Каха Каладзе. Отборът няма конкуренция в местното първенство, печелейки 5 поредни титли под ръководството на Лобановски. В Шампионската лига киевляни играят наравно с европейските грандове и достигат 1/2-финалната фаза през сезон 1998/99, когато тимът побеждава имена като Арсенал и Реал Мадрид.[7]

С продажбата на „Златното поколение“ (Шевченко, Ребров, Лужни) Динамо вече не е конкурентоспособен в Европа, а водещи играчи стават предимно чужденци като Георги Пеев, Флорин Чернат и Максим Шацких.

През 2000 г. Лобановски поема националния тим на Украйна и го извежда на плейоф за класиране на Световното първенство. Там обаче Украйна губи от Германия и треньорът подава оставка.

На 7 май 2002 г. спецът получава инсулт по време на гостуването на Динамо на Металург (Запорожие). Шест дни по-късно великият треньор почива.

Памет редактиране

На 15 май 2002 г. финалът на Шампионската лига между Реал Мадрид и Байер (Леверкузен) започва с минута мълчание в памет на Лобановски. След смъртта на треньора стадионът на Динамо Киев е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие.

В памет на треньора се провежда мемориален турнир, в който участват младежки национални отбори. През 2008 г. Пети канал снима документален филм за треньорската кариера на украинеца.

Валерий Лобановски е посмъртно удостоен със званието Герой на Украйна и с Рубинов орден на УЕФА за принос в развитието на футбола.

Успехи редактиране

Като футболист редактиране

  • Шампион на СССР – 1961
  • Купа на СССР – 1964
  • В списъка „33 най-добри футболисти“ – 1960 – № 2, 1962 – № 2

Като треньор редактиране

  • Шампион на СССР – 1974, 1975, 1977, 1980, 1981, 1985, 1986, 1990
  • Купа на СССР – 1974, 1978, 1982, 1985, 1987, 1990
  • Шампион на Украйна – 1997, 1998, 1999, 2000, 2001
  • Купа на Украйна – 1998, 1999, 2000
  • №2 в класацията „Треньор на годината“ на World Soccer – 1986
  • В „Десетте велики треньори на УЕФА“ – 2016 [8]

Източници редактиране

Външни препратки редактиране