Валери Йорданов
Валери Йорданов е български театрален и филмов актьор и режисьор.
| Валери Йорданов | |
|---|---|
| български актьор и режисьор | |
| Роден |
22 февруари 1974 г.
|
| Уебсайт | |
БиографияРедактиране
Роден е в София, но отраснал в плевенското село Горник – родителите му са северняци.
От 2004 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“.[1] Участва и в постановките „Алхимикът“ от Паулу Коелю и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в Театър 199.
Роли в театъра: „Хъшове“, „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“ и други. Изявява се като драматург: „Ловни истории“, „Дивите“.
Играе в най-популярните съвременни български филми, сред които „Откраднати очи“ (2004), „Капанът“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“ (2002) и „Хайка за вълци“ (2000).
През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя режисьорски дебют, заедно с Иван Владимиров, с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в Карлови Вари, Манхайм и награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „Оскар“ за 2012 г.
Личен животРедактиране
ФилмографияРедактиране
- „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов
- „Изкуството да падаш“ (2021) – реж. О. Милчев
- „Късата клечка“ – реж. Д. Петков
- „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова
- „Ани“ (2018)
- „Дяволското гърло“ (2017) – Манол Попнеделчев (Попето)
- „Воевода“ (2016) – Стоян Ковача
- „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър
- „Омбре“ (2015) – Ангел
- „Зевс“ (2015) – Васил
- „Кучета“ (2015) – Леноид
- „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал
- „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо
- „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти
- „Кецове“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров)
- „Хъшове“ (2009) – Бръчков
- „Раци“ (2009)
- „Китайска съпруга“ (2007)
- Приятелите ме наричат Чичо (тв, 2006)
- „Разследване“ (2006) – шофьор
- „Едно пътуване до хоризонта“ (2005) – Сашо
- „Откраднати очи“ (2004) – Иван
- „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини
- „Изпепеляване“ (2004) – старшина в лагера
- „Капан“ (2004) – Джак
- „Пехотинци“ (2003) – руски войик
- „Емигранти“ (2002) - Юри
- „Хайка за вълци“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо
- „Клиника на третия етаж“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI)
- „Големите игри“ (1999), 10 серии – Ангел, вуйчото на Мони
- „BG – Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996), 2 серии – бай Ганьо при Иречек
- „Трака – трак“ (1995) – Жана
- „Вълкадин говори с Бога“ (1995)
ОтличияРедактиране
Има много отличия, сред които две награди „Икар“ за водеща мъжка роля, два „Аскеер“-а за водеща (2005) и за поддържаща мъжка роля (2014) и „Златна роза“, специален диплом на „ФИПРЕСИ“ от „София Филм Фест“, Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“. Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“.
БележкиРедактиране
- ↑ Профил на Валери Йорданов на сайта на Народен театър „Иван Вазов“.
- ↑ Валери Йорданов на системи в болница, от Народния му искат доказателство. // ploshtadslaveikov.com, 6 декември 2022 г.
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Валери Йорданов в
Internet Movie Database - Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg
- „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова), БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006
- Валери Йорданов – демо, youtube.com
