Валери Йорданов
По темата на тази статия има вероятен конфликт на интереси от страна на създателя или някой от основните редактори. Статията може да има нужда от подобрение, за да съответства с правилото на Уикипедия за неутрална гледна точка. Можете да продължите обсъждането на беседата. |
Валери Йорданов е български театрален и филмов актьор и режисьор.
Валери Йорданов | |
български актьор и режисьор | |
Роден |
22 февруари 1974 г.
|
---|---|
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден и израснал в гр. София, свързва детството си с плевенското село Горник – родителите му са северняци. Завършва в НАТФИЗ /АМ, с магистърска степен/ през 1996 г., в класа на проф. Ст Данаилов, проф. И. Добрев, проф. Ив. Христов и Ив. Налбантов. Играе в трупите на т-р „Българска армия“, т-р „Сълза и Смях“, т-р „Сфумато“,, „Младежки театър“ и др. От 2004 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“.[1] Участва и в постановките „Алхимикът“ от Паулу Коелю и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в Театър 199.
Театрални роли в пиесите: „Апокриф“, Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“, „Караконджул“ /моно-спектакъл/ и други.
Изявява се като драматург: „Ловни истории“, „Дивите“, „Караконджул“. Като сценарист : филимите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“. Писател: „Гризачи“.
Играе в най-популярните съвременни български филми, сред които „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уйски“ (2013), „Кецове“ (2011) ,"Раци" (2009), „Хъшове“ (2009). „Откраднати очи“ (2004), „Капанът“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“ (2002) и „Хайка за вълци“ (2000) и други.
През 2005 г. е награден с „Аскеер“ за водеща мъжка роля, за ролята на Бръчков в „Хъшове“ по Иван Вазов, режисьор Алексанъдр Морфов, Народен театър „Иван Вазов“[2].
През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя режисьорски дебют, заедно с Иван Владимиров, с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в Карлови Вари, Манхайм и награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „Оскар“ за 2012 г. През 2014 г. получава своя втори „Аскеер“, този път за поддържаща мъжка роля, за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“[3].
През 2017 г. става носител на награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.[4] През 2021 г. получава своя втори „Икар“ за водеща мъжка роля за Рамадан Дервишов в „Караконджул“ по „Дервишово семе“ на Николай Хайтов, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.[5]
През 2022 г. вторият му филм, като режисьор и сценарист „Шекспир като улично куче“ печели 6 награди на фестивала „Златна Роза“, включително и за най-добър сценарий и режисура. През 2022 г. издателство Colibri издава и книгата му „Гризачи“ / https://www.colibri.bg/knigi/2170/valeri-jordanov-grizachi /
Семейство
редактиранеВалери Йорданов има две момичета Йована и Яна от свой предишен брак и момче Йордан (2023) от връзката си с Неделина Куртелова.[6]
Личен живот
редактиранеФилмография
редактиране- „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов
- „Търсач на вятъра“ (2022) – реж. Михай Софронеа
- „Изкуството да падаш“ (2022) – реж. О. Милчев
- „Сърцето на машината“ (2022) – реж. Мартин Макариев
- „Късата клечка“ – реж. Д. Петков
- „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова
- „Ани“ (2018)
- „Дяволското гърло“ (2017) – Манол Попнеделчев (Попето)
- „Воевода“ (2016) – Стоян Ковача – реж. Зорница-София
- „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър – реж. В. Божинов и Д. Димитров
- „Омбре“ (2015) – Ангел – реж. Захари Паунов
- „Зевс“ (2015) – Васил – реж. Павел Веснаков
- „Досието Петров“ (2015) – реж. Георги Балабанов
- „Кучета“ (2015) – Леноид
- „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал – реж. Кристина Николова
- „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо
- „Код – червено“ (2013) – реж. Валери Милев
- „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти – реж. Павел Веснаков
- „Кецове“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров)
- „Хъшове“ (2009) – Бръчков
- „Раци“ (2009) – реж. Иван Черкелов
- „Китайска съпруга“ (2007)
- „HitMan“ (2007) – реж. Хавиер Генс
- „La masseria delle allodole“ (2007) – реж. Паоло и Виторио Тавиани
- Приятелите ме наричат Чичо (тв, 2006) – реж. Ивайло Христов
- „Разследване“ (2006) – реж. Иглика Трифонова
- „Едно пътуване до хоризонта“ (2005) – Сашо
- „Откраднати очи“ (2004) – Иван
- „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини
- „Изпепеляване“ (2004) – старшина в лагера
- „Капан“ (2004) – Джак
- „Пехотинци“ (2003) – руски войик
- „Емигранти“ (2002) – реж. Ив Христов и Л. Тодоров
- „Хайка за вълци“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо
- „Клиника на третия етаж“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI)
- „Големите игри“ (1999), 10 серии – Ангел – реж. Ив. Гръбчева
- „BG – Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) – реж. Г. Дюлгеров
- „Трака – трак“ (1995) – Жана
- „Вълкадин говори с Бога“ (1995)
- и други...
Награди
редактиране„Златна роза“ и специален Диплом на „ФИПРЕСИ“ от „София Филм Фест“ за ролята си в „Емигранти“ на Ив. Христов и Л. Тодоров, Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“. Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“. През 2022 г. филмът му „Шекспир като улично куче“ получава 6 награди „Златна Роза“, включително и за сценарий, режисура, наградата на СБДФ и наградата на град Варна.
- Награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2005)
- Награда „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля (2014)
- Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2017)
- Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2021)
Бележки
редактиране- ↑ Профил на Валери Йорданов на сайта на Народен театър „Иван Вазов“.
- ↑ 2005 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“
- ↑ 2014 НОСИТЕЛИ НА „АСКЕЕР“
- ↑ НАГРАДИ ИКАР 2017
- ↑ НАГРАДИ ИКАР 2021
- ↑ Валери Йорданов стана татко за трети път – вижте какво име избра за сина си
- ↑ Валери Йорданов на системи в болница, от Народния му искат доказателство // ploshtadslaveikov.com, 6 декември 2022 г.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Валери Йорданов в Internet Movie Database
- Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg
- „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова), БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006
- Валери Йорданов – демо, youtube.com