Ванеса Гравина (на италиански: Vanessa Gravina) е италианска театрална, кино и телевизионна актриса. Позната е на широката публика, преди всичко, с ролите си в сериалите „Отдаденост“, „Подозрения“, „Брегова охрана“, „По съвест“ и филмът „Любов от пръв поглед“ на режисьора Марко Ризи.[1]

Ванеса Гравина
Vanessa Gravina
италианска актриса
Родена
4 януари 1974 г. (50 г.)
Националност Италия
Актьорска кариера
Активност1985-днес
НаградиНай-добра телевизионна актриса:
2002 „Златна купа“
за Отдаденост
Семейство
Уебсайт

Биография редактиране

Ванеса Гравина е родена на 4 януари 1974 г. в Милано, Италия. Още в най-ранна възраст, нейната леля, която работи като рекламен агент, забелязва красотата и дълбочината на погледа ѝ, и я препоръчва на популярните братя Тавиани за реклама на безалкохолната напитка Сан Пелегрино, за която е избрана на момента. Скоро родителите осъзнават, че Ванеса е родена за да бъде на екран и не се противопоставят, когато, през 1985 г., идва и предложението за главна роля във филма на Марко Ризи, „Любов от пръв поглед“, в който 10-годишната Ванеса си партнира с Джери Кала. За ролята си тя получава номинация за приза „Сребърна лента“, който не печели, защото е непълнолетна.

Кариера редактиране

След успеха на „Любов от пръв поглед“, започват да валят предложения за роли на малкия и големия екран. От втората част на 80-те години най-запомнящите се роли на Гравина са във филма „Марамао“ на Джовани Веронези и в сериалите „Дон Тонино“ на Фоско Гаспери, „Двама братя“ на Алберто Латуада и легендарният „Октопод“ на Луиджи Перели, в чиито четвърти и пети сезон тя изпълнява ролята на тийнейджърката Лорела де Пизис.

През 1991 г. Ванеса Гравина прави своя сценичен дебют в Пиколо Театро ди Милано с ролята на Тилда в пиесата „Морска жена“ на Хенрик Ибсен, под режисурата на най-голямата легенда на италианския театър – Джорджо Стрелер.

През останалата част на 90-те Гравина затвърждава своята позиция като една от най-обещаващите актриси на Апенините. През 1992 г. изпълнява главната роля в сериала „Безкрайно“, режисьор Карло Нистри, а през 1994 г. изиграва две главни роли в киното – във филмите „Момичето от Кортина“ на Маурицио Вани и „Отвъд долината“ на Джерардо Фонтана и Паоло Джирели. През 1996 се завръща на театралната сцена с комедията „В случай на брак да се счупи стъклото“, под режисурата на Фабио Лионело, а през 1997 е на сцена със затворническата драма „Градски ад“ с режисьор Дача Мараини. Последната роля на Гравина от този период е в романтичната телевизионна комедия „Когато навън вали“ на режисьора Бруно Кабуро, където неин партньор е Енцо Якети.

Поради лични проблеми, в края на 90-те години, Ванеса Гравина се премества за известно време във Франция. Там, обаче, тя все пак не загърбва киното, като се снима във филма „Хора по бански“ на Ерик Асу.

Консакрация редактиране

През 2000 година Ванеса Гравина се връща в Италия за снимки в сериала „Ново начало“ и в трилъра „Принудителна игра“ на Енцо Кастелари. Веднага след това, идва предложението за снимки в четвъртия сезон на популярната мелодраматична сага „Отдаденост“, която по това време е най-гледаният сериал в Италия и най-гледаната италианска телевизионна продукция в Европа. Гравина приема предложението и ролята ѝ на д-р Паола Дюпре надминава всички успехи, които е пожънала до момента. Още докато сезонът с нейно участие върви на екран, тя е наградена с приз за най-добра актриса на телевизионния фестивал в град Салерно, а малко след неговия край, през 2002 г., Гравина е отличена и с наградата „Златна купа“, на фестивала в Сен Венсан, за най-добра актриса в телевизионен сериал.

След главоломния успех на „Отдаденост“, Ванеса се връща в театъра със спектаклите „Пилат завинаги“, на режисьора Армандо Пулиезе, и „Троянки“ по Еврипид, под режисурата на Ливио Галаси. Следват „Любовни теми“ на Себастиано Романо и „Електра“ по Софокъл, на Валтер Манфре. В свои интервюта Гравина споделя, че театърът ѝ носи най-голямо удовлетворение като артист, и затова често го предпочита пред екранните снимки. Въпреки това, обаче, през 2003 тя се снима в сериала „Търговски център“, а през 2005 повтаря успеха на „Отдаденост“ с ролята си на безкомпромисната и непримирима съдийка Симона Федеричи в сериала „Подозрения“ на Луиджи Перели. Същата година тя получава предложение за роля в „Първичен инстинкт 2“ с Шарън Стоун, която не приема, заради спектакъла си „Руденс“, чието турне тя отказва да прекъсне. Следват снимки в сериала „Брегова охрана“ с режисьори Алфредо Пейрети и Виторио Де Систи, който се превръща в най-гледания сериал на годината по телевизия Рай Уно. Гравина се снима и в първия епизод на втория сезон на продукцията, след което я напуска за да се снима в други два телевизионни филма – „Помпей вчера, днес и утре“ на Паоло Поети, заснет изцяло в София, България и френския „Другари“, излъчен по канал Франс 3.

След като, през 2008, изиграва ролята на Леа Гранер в четвъртия сезон на сериала „По съвест“ на Луиджи Перели, с участието на Стефан Данаилов, също частично заснет в България, Ванеса Гравина се отдава изцяло на театъра, като в рамките на 6 години не се снима в нито един филм. Сред спектаклите, в които тя участва със забележителен успех през този период, фигурират „Госпожица Юлия“ на Аугуст Стриндберг, „Да облечем голите“ на Луиджи Пирандело, „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир и „Антигона“ на Софокъл.

През 2014 г. Гравина се завръща на малкия екран с 4-серийния филм „Madre, aiutami“ с режисьор Джани Лепре. Това е предпоследният филм с участието на Вирна Лизи, преди нейната смърт през декември същата година.

Културно-артистична дейност редактиране

В Италия, Ванеса Гравина е известна с това, че непрекъснато се включва в най-различни културни инициативи от образователен, театрален, художествен или музикален характер. Обикновено през летния сезон, актрисата интензивно участва във фестивали на изкуствата, често с постановки или рецитали специално поставени за събитието. Един такъв пример е поетично-сатиричният рецитал „Любовни не...разбирателства“, който тя представя заедно с актьора Едоардо Сираво, който след неочаквания успех на премиерата си обикаля Италия вече 6 години.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране