Стефан Данаилов

български актьор
Тази статия е за българския актьор. За българския строител вижте Стефан Данаилов (строител).

Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, Мастъра, Бате Серго, Майор Деянов, Българският Ален Делон, е емблематичен български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ[1], политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV народно събрание.

Стефан Данаилов
български актьор
2006 г.
Роден
Стефан Ламбов Данаилов
Починал
27 ноември 2019 г. (76 г.)
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност1956 – 2019
НаградиЗлатна роза (1969, 1970, 1984)
Аскеер (1992, 2015)
Политика
ПрофесияАктьор
ПартияБКП/БСП (1975 – 2019)
25-и министър на културата на България
16 август 2005 – 27 юли 2009 г.
Народен представител
IX НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   
Предприемаческа дейност
Областпродуцентска и импресарска дейност
Работил в„Олд старс“ ООД
Семейство
БащаЛамби Данаилов (1905 – 1976)
МайкаЕвдокия Данаилова (1911 – 1963)
Братя/сестриРосица Данаилова
СъпругаМария Данаилова
(1964 – 2014; до смъртта ѝ)
ДецаВладимир Данаилов (р. 1986)
Уебсайт
Стефан Данаилов в Общомедия

Биография редактиране

Произход и образование редактиране

 
С президента Георги Първанов на Роженския фолклорен фестивал, 2006 г.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова (1933 – 2018), също актриса, която е 9 години по-голяма от него.[2]

Актьорска кариера редактиране

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“[3]. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.

 
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стефан Данаилов.

След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., води популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там Данаилов играе пародиен образ на Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио) [4]

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята на Нуцо Марчиано в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина. Години по-късно Данаилов озвучава на български своя герой в излъчената с българския дублаж италианската продукция по БНТ.

Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.

Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).

През 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. до смъртта си през 2019 г. Неговите възпитаници са актьорите Силвия Лулчева, Владислав Карамфилов, Параскева Джукелова, Мариан Маринов, Христо Чешмеджиев, Асен Блатечки, Стефания Колева, Иван Бърнев, Ана Пападопулу, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Сава Драгунчев, Ралица Паскалева, Симона Халачева, Евелин Костова, Севар Иванов, Павел Иванов, Антон Порязов, Марин Рангелов, Филип Буков, Радина Боршош и други.

Политическа кариера редактиране

Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП.[5] Делегат е на 44-тия (2000)[6], 45-ия (април 2005)[7] и 46-ия (декември 2005)[8] конгрес на БСП.

В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. [9]

Личен живот редактиране

От 1964 до 2014 г. е женен за Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София).

Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).[10] Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.[11]

През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.[12]

Смърт редактиране

На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома.[13] Той се събужда от комата на 17 октомври.[14]

Стефан Данаилов умира в болницата на 76 години от полиорганна недостатъчност[15] в 00:15 часа на 27 ноември 2019 г.[16] Оставя след себе си сина си Владимир, племенницата си Росица, доведения си син Росен и праплеменниците и доведените си внучета.

Подобно на своя преподавател Стефан Сърчаджиев и Данаилов умира малко преди последният му випуск да завърши НАТФИЗ.

Награди и отличия редактиране

  • Заслужил артист (1975).
  • Народен артист (1983).
  • Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969)
  • Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970).
  • Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
  • Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970)
  • Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.[5]
  • Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971)
  • Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
  • Най-популярен актьор в Чехословакия (1977).
  • Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977).
  • Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
  • Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
  • Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992).
  • Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002).
  • Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002).
  • Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.)
  • Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.)
  • Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.)
  • Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014)
  • Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015)
  • Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017)

Театрални роли редактиране

Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[17]
  • „Майор Барбара“ (сезони 1979/1980; 1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Адолфус Казънс
  • „Помагай ни любов“ (1979/1980; 1980/1981; 1981/1982)
  • „Оптимистична трагедия“ (1980/1981; 1981/1982)
  • „Иван Кондарев“ (1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984) – Иван Кондарев
  • „Под игото“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Бойчо Огнянов
  • „Зидари“ (1981/1982; 1982/1983) – Христо
  • „Пожарът“ (1981/1982; 1982/1983) – Петер Траубе
  • „Януари“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Гаврил
  • „Всяка есенна вечер“ (1982/1983; 1983/1984) – Андрей
  • „Нощем с белите коне“ (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Сашо
  • „От ума си тегли“ (1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Чацки
  • „Дон Жуан или Каменният гост“ (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990) – дон Жуан
  • „Хамлет, принц на Дания“ (1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Хамлет
  • „Пер Гинт“ (1987/1988; 1988/1989) – Пер Гинт (зрелият)
  • „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1988/1989; 1989/1990) – Димитър Общи
  • „Животът на Галилей“ (1988/1989) – Берберини
  • „Бесове“ (1989/1990; 1990/1991) – Николай Ставрогин
  • „Сеанс“ (1989/1990; 1990/1991) – академик Ламбов
  • „Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – II част: „Ул. „Дълга“ №13, Доктор Блаха“ (1990/1991) – цивилно лице
  • „Largo desolato (Безкрайно отчаяние)“ (1990/1991) – Олбрам
  • „Лоренцачо“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994; 1994/1995) – княз Алесандро Медичи
  • „Цената“ (1992/1993; 1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Виктор Франц
  • „Венецианският търговец“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994) – Шейлок
  • „Спомен за една революция“ (1993/1994; 1994/1995) – Дантон
  • „Дон Кихот“ (1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002) – старият Дон Кихот, а също и ханджия
  • „В полите на Витоша“ (1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998) – Стефан В. Драгоданоглу
  • „Чайка“ (1995/1996; 1996/1997) – Борис Алексеевич Тригорин
  • „Чичовци“ (1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Мирончо
  • „Човекът, който прави дъжд“ (1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Хари Къри
  • „Пигмалион“ (1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2003/2004; 2004/2005; 2005/2006; 2006/2007; 2007/2008; 2008/2009; 2009/2010; 2010/2011; 2011/2012; 2012/2013; 2013/2014; 2015/2016) – Дулитъл
  • „Енигматични вариации“ (1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Абел Знорко
  • „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – бащата
  • „Жените на Джейк“ (сезони 2002/2003; 2003/2004) – Джейк
  • „Актрисата“ (сезони 2019/2020) – Чарлс
Театър на народната армия, гр. София
Театър 199, гр. София
  • „Дългият път на деня към нощта“ от Юджин О'Нийл, реж. Стефка Прохаскова (1970 г.)
  • „Признаци“ от Хенрик Ибсен, реж. Светлана Пейчева (1978 г.)
  • „Чин-чин“ от Франсоа Бийеду, реж. Николина Томанова (1990 г.)
  • „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, реж. Христо Христов (1993 г.)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[18]

Телевизионен театър редактиране

Филмография редактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2019 Завръщане дядото на Алекс и Бранимир
2016 Правила (късометражен) Михаил
2013 – 2014 Фамилията
(тв сериал)
39 Борис Арнаудов
(в 34 серии)
2012 Инкогнита България/Русия директор на фондация
2011 Столичани в повече
(тв сериал)
Патриархът на Българската православна църква
2010 – 2011 Стъклен дом
(тв сериал)
64 Димитър Касабов
(в 28 серии)
2010 Стъклената река баща на Елен
2009 Свети Георги убива змея
(Sveti Georgije ubiva azdahu)
Сърбия/Босна и Херцеговина/България циганинът Минтя
2007 Чифликът на чучулигите
(La masseria delle allodole)
Италия/България/Испания/Франция председателят на военния съд
2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа
(тв сериал)
4 Петракиев
(в 2 серии: I и II)
2004 Биволът (тв) професор Ангелов
2002 Прости нам (тв) чичо Петьо
2001 Версенжеторикс
(Vercingétorix)
Друиди (алтернативно заглавие)
Франция/Канада/Белгия Комиос, вожд на Бенова
2003 – 2013 По съвест
(тв сериал)
(Un caso di coscienza)
Подозрения (алтернативно заглавие)
Дело по съвест (алтернативно заглавие)
30 Италия/България детектив Вирджилио
(в 24 серии)
2001 Сънища (тв) Ранков
2000 Хайка за вълци
(тв сериал)
6 земевладелецът Михаил Деветаков – Мишел, опекун на Николин
2000 Алеф (тв)
(Aleph)
Италия Алеф
2000 Краят на ХХ век царят
1999 Смъртта на едно порядъчно момиче (тв)
(„Morte di una ragazza perbene “)
Италия/България Адзарити/бай Речко
1999 Краят на века
(тв сериал)
(Fine secolo)
6 Италия Мило
(в 5 серии)
1999 Вълците (тв) Черния
1998 След края на света България/Германия/Гърция професор Алберт Коен (Берто)
1998 Дълбоко в сърцето (тв)
(In fondo al cuore)
2 ч. Италия Стефан/ontori
1998 Испанска муха (тв) Уйчо
1997 Рекет
(тв сериал)
(Il Racket)
Гражданинът въстава (алтернативно заглавие)
6 Италия Винченцо Грумо
1996 Дон Кихот се завръща
(Дон Кихот возвращается)
2 ч. Русия/България херцогът
1995 Когато гръм удари (тв) Сава
1995 Октопод 7: Разследването на смъртта на комисар Катани
(тв сериал)
(La piovra 7: Indagine sulla morte del commissario Cattani)
6 Италия/Франция/Германия/Испания/Австрия Дон Нуцо (Надзарено) Марчано
1994 Престъпление от страст
(Delitto passionale)
Италия журналистът Стефан Янчев
1994 Убиецът е с жълти обувки режисьорът
1994 Записки по българските мафии (тв) Кръстника
1993 Психопати
1992 Криза в Кремъл
(Crisis in the Kremlin)
САЩ Амбразис
1991 Червената мишена
(Red purpose)
САЩ/България
1991 Берлинската конспирация
(The Berlin Conspiracy)
САЩ Емил Мутчър (Emil Mutcher)
1991 Искам Америка режисьорът Паскалев
1990 Карнавалът журналистът Константин Константинов
1990 Под игото
(тв сериал)
9 България/Унгария турският шпионин Заманов
1990 Немирната птица любов Стефан Данаилов
1990 Бащи и синове
(тв сериал)
5 архитект Иван Цолов
1989 Живей опасно (тв) Петър, инженер-архитект, баща на Валери
1989 Под дъгата (тв) актьорът Иван Пеев
1989 Капан
(Западня)
СССР
? Може би утре, може би никога 2 Бред Къстър
1988 Черните рамки
(тв сериал)
3 Кирил Борисов
1988 Черните рамки
(тв сериал)
5 Кирил Борисов, съпруг на Олга Райнова,

генерален директор във фирма

1988 Неизчезващите
(тв сериал)
5 архитект Иван Цолов
1988 Защитете дребните животни (тв) дядо Райно
1987 Време за път
(тв сериал)
5 архитект Иван Цолов
1987 Дом за нашите деца
(тв сериал)
5 архитект Иван Цолов
1987 Не се мотай в краката ми (тв) Станко Стоименов, тв репортер
1987 Левакът капитан Христо Пашов
1987 Небе за всички Великов – Слънцето
1987 Мечтатели Стоименов, началникът на полицията
1986 Поема Антон Чолаков
1986 Три Марии и Иван Иван
1986 Ешелоните митрополит Кирил
1985 Мъгливи брегове
(Берега в тумане...)
СССР/България капитан Сократ Стойчев
1985 Маневри на V етаж Дантон Тахов – Тахана
1985 Борис I 2 Борис I
1985 Тази кръв трябваше да се пролее Ювиги хан
1984 Битката за Бяла Сълзлийка
(тв сериал)
3 Костадинов
1984 Последният езичник Борис I
1984 Наследницата (тв) инженер Илия Узунов
1983 Голямата игра
(тв сериал)
(Большая игра)
6 СССР/България Георги Йорданов, български журналист
1983 Рудолфио (тв) Рудолф Денчев – Рудолфио
1983 Арис (тв) Василев, директорът на института
1983 Завръщане Васил
1983 Една одисея из Делиормана (тв) капитан Иванов, офицер русофил/Никола Папазов
1983 Равновесие актьорът
1982 24 часа дъжд капитан Васил Алтънов
1982 Есенно слънце (тв) адвокатът Кирил Денев
1981 Кристали (тв) Веселин Чолаков
1981 Търновската царица д-р Старирадев
1980 Дами канят Яким Вълев Донев
1980 Кръвта остава Васил Граматиков
1979 Гонитба (тв) журналистът
1979 От нищо нещо Панчо
1979 Мигове в кибритена кутийка квартирантът
1978 Войната на таралежите
(тв сериал)
5 баскетболистът Никола Бабинов
1978 Топло Манол Салабашев – Лебеда
1978 Насрещно движение (тв) Чавдар Бонев
1977 Умирай само в краен случай
(тв сериал)
2 Джо Райт
1977 Юлия Вревска
(Юлия Вревская)
2 България/СССР Николай Карабелов
1977 Година от понеделници инженер Халачев
1977 Петимата от РМС
(тв сериал)
5 Александър Димитров – Сашо
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата капитанът провокатор
1976 Вината Живко Топалов
1976 Самодивско хоро водещ на „3 от 8“
1976 Почти семейна история (тв) Виктор
1975 Войникът от обоза
(Братушка)
СССР/България Живко Георгиев
1975 Този истински мъж Сашо
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 бургундеца
1975 Началото на деня Андрей Стойчев
1974 На живот и смърт
(тв сериал)
3 д-р Милев
1974 Зарево над Драва 2 поручик Божев
1974 Къщи без огради Керкенеза
1974 Иван Кондарев 2 Костадин Джупунов
1973 Нона подпоручик Галчев
1972 Обич Николай
1971 На всеки километър (втора поредица)
(тв сериал)
13 майор Никола Деянов/доцент инженер Иван Андреев Милев/Алън Стенли
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време Любо
1970 Черните ангели 2 Георги Михаилов Аргиров – Пантер
1970 Князът княз Светослав Тертер
1969 На всеки километър (първа поредица)
(тв сериал)
13 Никола Деянов – Сергей/Серж Омон
1968 Първият куриер
(Первый курьер)
СССР/България Иван Загубански
1967 С дъх на бадеми Мишо Белокожов
1967 Морето Тони
1967 Мълчаливите пътеки един от младежите
1966 Понеделник сутрин Кръстьо
(премиера: 1988)
1963 Инспекторът и нощта Тома
1956 Следите остават Веселин (Веско)

Роли в озвучаването редактиране

Дискография редактиране

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1974 „Богдана Карадочева и Стефан Данаилов“ SP Балкантон ВТК 3064
1983 „Любомир Левчев. След любов“ LP Балкантон ВАА 11029
1983 „Пейо Яворов. Автопортрет“ LP Балкантон ВАА 11064

Сингли редактиране

  • 1978 – „Моето мъжко момиче“ (с Маргарита Хранова)
  • 1978 – „Дует певец и футболист“ (с Емил Димитров)
  • 1979 – „Ах, тези жени“
  • 1983 – „Без сълзи“
  • 1983 – „Commеnt ca va“ (Аз съм от Твърдица) (с Вероник Жано)
  • 1999 – „Бъди до мен“ (с Маргарита Хранова)
  • „Декември“

Източници редактиране

  1. Проф. Стефан Данаилов – биография, сайт на НАТФИЗ
  2. „Почина сестрата на Стефан Данаилов, актрисата Росица Данаилова“, 24chasa.bg, 23 септември 2018.
  3. Стефан Данаилов в сайта на Народния театър „Иван Вазов“.
  4. Запис на шоуто „Звезди посред бял ден“, излъчено на 19 март 1983 г., Българско радио, програма „Христо Ботев“
  5. а б Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 388
  6. „44-тият конгрес на БСП – резултати и очаквания“ Архив на оригинала от 2017-12-14 в Wayback Machine., omda.bg, 8 май 2000 г.
  7. Александър Симов, „45 конгрес на БСП: БСП обяви премиер и тръгна към победа“, в. „Дума“, 11 април 2005 г.
  8. „С над 90% Станишев остава лидер на БСП“, vesti.bg, 4 декември 2005.
  9. „Стефан Данаилов е кандидат за вицепрезидент на БСП“, btv.bg, 12.09.2011.
  10. „Ирен Кривошиева призна, че Стефан Данаилов е баща на сина ѝ“, Hotnews.bg, 18 октомври 2010.
  11. „Мария Данаилова казала на сина си Росен Цанков, че си отива“, 24chasa.bg, 9 май 2014.
  12. Мила Манолова, „Стефан Данаилов в битка с паркинсон“, 24chasa.bg, 16 ноември 2018.
  13. Мая Димитрова, „Състоянието на актьора Стефан Данаилов остава сериозно“, БНТ, 17 октомври 2019.
  14. btvnovinite.bg
  15. www.24chasa.bg
  16. news.bnt.bg Почина Стефан Данаилов
  17. Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004 Архив на оригинала от 2017-11-07 в Wayback Machine., с. 563 – 683.
  18. Гюлева, Веселина, Никола Вандов, Мария Вандова, Вяра Младенова. Сатиричен театър „Алеко Константинов“: летопис април 1957—май 2007. София: Валентин Траянов, 2007, с. 166, 172 – 173

Литература редактиране

  • Данаилов, Стефан, Георги Тошев. Романът на моя живот. София: Книгомания, 2017.
  • Ненчева, Росица. Стефан Данаилов. София: Наука и изкуство, 1990.
  • Линецкая, М., Э. Макарова. Стефан Данаилов. Москва: Искусство, 1986.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за