Вардарска бановина
Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 – 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар.
Вардарска бановина Вардарска Бановина | |
административна единица | |
Карта на Вардарска Бановина | |
Страна | Кралство Югославия |
---|---|
седалище | Скопие |
Площ | 36,672 km2 km² |
Население | 1 574 243 души (1931) |
Срезове | 44 |
Вардарска бановина в Общомедия |
История
редактиранеБановината е създадена с ново административно-териториално деление в новонаименованата държава Югославия през 1929 година. Утвърдена е по силата на първата Югославската конституция от 1931 година, заменила Видовденската конституция от 1921 година.
Бановината включва цялата територия на днешна Северна Македония, част от днешно Косово – Призрен, Прищина, както и поречието на Българска Морава с Враня, Лесковац и част от Западните покрайнини – Босилеградско и Трънско.
Срезове
редактиранеВардарска бановина има 44 среза:
- |
Банове[3]
редактиранеИме | Години |
---|---|
Живоин Лазич | 1929 – 1932 |
Добрица Маткович | 1932 – 1933 |
Драгослав Джорджевич | 1933 – 1935 |
Ранко Трифунович | 1935 – 1936 |
Душан Филипович (и.д.) | 1936 |
Драган Паунович | 1936 – 1937 |
Марко Новакович | 1937 – 1939 |
Владимир Хайдуквелкович | 1939 |
Александър Цветкович (и.д.) | 1939 |
Александър Андреевич | 1939 – 1940 |
Живоин Рафаилович | 1940 – 1941 |