Вардарска бановина

Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 – 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар.

Вардарска бановина
Вардарска Бановина
Карта на Вардарска БановинаКарта на Вардарска Бановина
Страна Кралство Югославия
седалище Скопие
Площ 36,672 km2 km²
Население 1 574 243 души (1931)
Срезове 44
Вардарска бановина в Общомедия
Карта на Вардарската бановина от 1937 година
Югославските бановини

ИсторияРедактиране

Бановината е създадена с ново административно-териториално деление в новонаименованата държава Югославия през 1929 година. Утвърдена е по силата на първата Югославската конституция от 1931 година, заменила Видовденската конституция от 1921 година.

Бановината включва цялата територия на днешна Северна Македония, част от днешно Косово – Призрен, Прищина, както и поречието на Българска Морава с Враня, Лесковац и част от Западните покрайнини – Босилеградско и Трънско.

СрезовеРедактиране

Вардарска бановина има 44 среза:

-

Банове[3]Редактиране

Име Години
Живоин (Жика) Лазич 1929 – 1932
Добрица Маткович 1932 – 1933
Драгослав Джорджевич 1933 – 1935
Ранко Трифунович 1935 – 1936
Душан Филипович (и.д.) 1936
Драган Паунович 1936 – 1937
Марко Новакович 1937 – 1939
Владимир Хайдуквелкович 1939
Александър Цветкович (и.д.) 1939
Александър Андреевич 1939 – 1940
Живоин (Жика) Рафаилович 1940 – 1941

БележкиРедактиране