Варшавска цитадела
Варшавската цитадела (на полски: Cytadela Warszawska) е крепост от XIX век, разположена във Варшава, столицата на Полша.
| Варшавска цитадела | |
 Капонир на Варшавската цитадела | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Полша |
| Терит. единица | Мазовско войводство |
| Стил | класицизъм |
| Архитект | Иван Иванович Ден |
| Основател | Николай I |
| Строителство | 31.5.1832 – 4.5.1834 |
| Статут | Мемориален комплекс |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
| Варшавска цитадела в Общомедия | |
| Варшавска цитадела Cytadela Warszawska | |
| Музеи в Полша | |
 План-схема | |
| Местоположение | Варшава |
|---|---|
| Тематика | националноосвободителни борби |
| Основан | 1835 – 1944 |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | район Жолибож |
  Местоположение във Варшава | |
| Варшавска цитадела в Общомедия | |
Построена е по заповед на цар Николай I след потушаването на ноемврийското въстание през 1830 г. Има за цел да укрепи контрола на Руската империя над града. Цитаделата служи и като затвор в края на 1930 г., особено нейният страховит Десети павилион. Сградата е музей от 1963 г.[1].
История
редактиранеКрепостта е построена като петоъгълен ограден комплекс от тухлени сгради с високи външни стени на площ от 36 хектара. За изграждането е било необходимо разрушаването на 76 жилищни сгради и насилственото преселване на 15 000 жители.
Цитаделата е построена по лична заповед на цар Николай I след поредното полско въстание. Главен архитект на обекта е генерал-майор Йохан Якоб фон Ден (Иван Ден), който използва плана на цитаделата в Антверпен (разрушена от французите по-късно същата година). Основният камък е положен от фелдмаршал Иван Паскевич, де факто вицекрал на Конгресна Полша.
Работата по Варшавската цитадела започва на 31 май 1832 г., на мястото на разрушени манастир и квартала Фавори. Официално е завършена на 4 май 1834 г., за да отбележи 18-ия рожден ден на руския царевич Александър, на когото е наречена. В действителност крепостта се достроява още 40 години, до 1874 г. Цената на строителството възлиза на 11 милиона р. рубли (около 8,5 тона чисто злато или 128 милиона евро по днешни цени), което е колосална сума от стандартите от ХІХ век и се поемат изцяло от град Варшава и Банката на Полша като поредно наказание за неуспешно въстание.
В мирно време там са разположени около 5000 руски войници. През 1863 г. по време на януарското въстание гарнизонът е подсилен до 16 000 души. От 1863 г. в крепостта се помещава 555 единици артилерия от разни калибри, която може да покрие по-голяма част от центъра на града с артилерийски огън.
След подобрения през 1854 година към цитаделата са добавени 5 бастиона, наречени Владимир, Алексей, Павел, Георгий и Сергей.
Още преди началото на ХХ век става ясно, че такива традиционни укрепления вече не са ефикасни заради съвременната нарезна артилерия. Руската империя планира през 1913 г. да разруши крепостта, но това не започва преди избухването на Първата световна война. През 1915 г. Варшава е окупирана от германски сили след малко съпротива от страна на руския гарнизон, който изоставя крепостта и се оттегля на изток. Германците взривяват няколко от неговите структури, но основната част от цитаделата остава непокътнати. Екзекутират там 42 души през 1916 г.[2]
След като Полша възвръща независимостта си през 1918 г., цитаделата е поета от полската армия. Тя е използвана като гарнизон, център за обучение на пехотата и склад за военна наличност. През 1944 г. по време на Варшавското въстание, германският гарнизон на цитаделата е възпрепятстван да се свърже с центъра на града. Крепостта преживява войната и през 1945 г. става отново имот на полската армия.
Коменданти на цитаделата
редактиране- 1840: генерал-майор Баришников
- 1842 – 1843: генерал-лейтенант Федоренко
- 10 октомври 1843 – 10 март 1845: генерал-лейтенант барон Ренне
- 8 февруари 1851 – 11 август 1858: генерал-лейтенант Житов
- 1858 – 27 май 1864: генерал-лейтенант Ермолов
- 5 юни 1864 – 17 декември 1876: генерал-лейтенант Зайцов
- 3 февруари 1877 – 15 май 1883: генерал-лейтенант Улрих
- 17 юли 1883 – 16 юни 1886: генерал-лейтенант Унковский
- 22 октомври 1886 – 26 юли 1887: генерал-лейтенант Кузмин
Цитаделата като затвор
редактиранеВ Александровската цитадела са обособени 104 каземата, представляващи затворнически килии за 2940 предимно политически затворници. Повечето от тях са в Десетия павилион. Списъкът на поляците, лежали в затвора до Първата световна война, включва забележителни патриоти и революционери на Полша:
- Aполон Корзениовски, писател, политически активист и баща на писателя Джоузеф Конрад;
- Ромуалд Tраугут, лидер на януарското въстание; Ярослав Дабровски, по-късно военен началник в Парижката комуна (1871);
- Феликс Дзержински, лидер на Октомврийската революция от 1917 г., основател на ЧК;
- Роза Люксембург, марксистка теоретичка и революционерка;
- Йозеф Пилсудски, по-късно маршал на Полша;
- Роман Дмовски, политик;
- Eлигиуш Невядомски, убиец на първия полски президент Габриел Нарутович.
Десети павилион на Цитаделата от 1963 г. служи за музей[3].
-
Портата на смъртта в Цитаделата -
Крепостни стени и руска артилерия -
Килията на Ромуалд Tраугут, Х павилион -
Кръстове близо до лобното място
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Cytadela warszawska, Encyklopedia Polski, p. 109.
- ↑ Sovereignty and the Search for Order in German-occupied Poland, 1915 – 1918 Jesse Curtis Kauffman, Stanford University page 68, 2008
- ↑ Anna Dąbrowska: Największe wojskowe muzeum Europy. Polska Zbrojna. Посетен на 25 октомври 2014.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Warsaw Citadel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |