Феликс Дзержински

съветски политик

Феликс Едмундович Дзержински (на руски: Фе́ликс Эдму́ндович Дзержи́нский) или Феликс Джержински (на полски: Feliks Dzierżyński) е съветски комунист, революционер и държавник от полски произход.

Феликс Дзержински
Feliks Dzierżyński
съветски политик
Роден
Дзержиново, Руска империя
Починал
20 юли 1926 г. (48 г.)
ПогребанНекропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Учил вСанктпетербургски държавен университет
НаградиЧервено знаме (1920)
Политика
ПартияКПСС (1926 г.)
Литовска социалдемократическа партия
Подпис
Уебсайт
Феликс Дзержински в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Той е основател и пръв председател на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа при правителството на Съветска Русия – болшевишката тайна полиция с първоначално име Всерусийска извънредна комисия (ВЧК), по-известна само като ЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем при СНК РСФСР), предшественичка на бъдещия Комитет за държавна сигурност на СССР (по-известен като КГБ).

Биография редактиране

 
Герб „Сулима"
 
Погребението на Дзержински, ковчега носят Алексе́й Ива́нович Ры́ков, Михаил Калинин, Лев Троцки, Лев Борисович Каменев, Йосиф Сталин, Николай Бухарин

Дзержински е роден в шляхтишко семейство в имението Дзержино́во (Дзяржиново), близо до Ивянец и Ракау в Беларус (днешен Воложински район, Минска област), тогава в границите на Руската империя. Изключен е от училище за революционна дейност. По невнимание застрелва сестра си Ванда.

Присъединява се към марксистката Литовска социалдемократическа партия през 1896 г. Сред основоположниците е на социалдемократическите традиции в Кралство Полша и Литва през 1900 г. Голяма част от младините си прекарва по затвори. Арестуван е по обвинения за революционна дейност през 1897 и 1900 г., заточен е 2 пъти в Сибир, но успява да избяга. Отива в Берлин и се завръща, за да участва в неуспешната революция от 1905 г. Отново е затворен, този път в арест на т.нар. Охранка. Пуснат е на свобода през 1912 г. Скоро след това отново е арестуван за революционна дейност и е затворен в Москва. Освободен е през март 1917 г. („бяга“, според в-к „Правда“) от затвора заедно с много други затворници. Присъединява се към Болшевишката партия.

След Октомврийската революция (1917) заема редица високи постове в Съветска Русия и СССР:

  • председател на ВЧК на РСФСР (20.121917 – 08.07.1918; 22.08.1918 – 01.03.1922)
  • народен комисар на вътрешните работи на РСФСР (30.03.1919 – 06.07.1923)
  • председател на ГПУ при НКВД на РСФСР (01.03.1922 – 18.09.1923)
  • народен комисар на железопътния транспорт на СССР (06.07.1923 – 02.02.1924)
  • председател на ОГПУ на СССР (18.09.1923 – 20.07.1926)
  • председател на Висшия съвет на народното стопанство на СССР (02.02.1924 – 20.07.1926)

Като ръководител на ВЧК Дзержински ползва методите на работа на тайната служба („охранката“) на Имперска Русия. Под негово ръководство те непрекъснато се усъвършенстват и прилагат, както в контраразузнаването, така и във външното разузнаване.

Бързо осъзнал липсата на какъвто и да е контрол от страна на Совнаркома върху дейността на ВЧК, Ф. Е. Джержински става иноватор в провокационните манипулации, представляващи създаване на фалшиви организации, имитиращи контрареволюционна дейност с оглед привличане и впоследствие арестуване и ликвидиране на антисъветските елементи. Най-известните негови операции на които той е инициатор и ръководител са „Тръст“ и Оперпут". Чрез тях ВЧК прониква дълбоко в останалите в СССР контрареволюционни групи, както и в емигрантските кръгове на руското дворянство в чужбина. Имитацията на подготовка на контрареволюционно въстание в Болшевишка Русия е съвършена и заблудата е толкова голяма, че агентите на ВЧК успяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат в СССР с оглед да „оглавят борбата“, при което веднага са арестувани, повечето от тях са измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в крайна сметка са ликвидирани.

Характерно за дейността на Джержински е, че като неотменим жалон в дейността си поставя своята безкомпромисна себеотдайност на олтара на революционната победа. Някои съвременни изследователи считат, че този негов похват е заимстван от възпитанието му за йезуит в ученическите му години. В историята на „тайния фронт“ той въздига провокационната дейност на междудържавно ниво. По-късно след смъртта му цялата методология по инспирирането на „революционни ситуации“, организацията на „народни и антиимпериалистически фронтове“ и свързаните с тях „активни мероприятия“ официално са провъзгласени на VІ пленум на Коминтерна като държавна политика на СССР.

За своята честност и неподкупност, а може би и заради нечовешката си жестокост, си печели прозвището Железния Феликс. Почива от инфаркт след разгорещено заседание. Погребан е в Некропола при Кремълската стена.