Василий Ошанин

Василий Фьодорович Ошанин (на руски: Васи́лий Фёдорович Оша́нин) е руски учен, биолог – ентомолог, географ и пътешественик, изследовател на Централна Азия.

Василий Ошанин Васи́лий Фёдорович Оша́нин
руски изследовател
Роден	21 декември 1844 г. (стар стил) Политовка, Русия
Починал	25 януари 1917 г. (стар стил) Петроград, Русия
Националност	Русия
Учил във	Физико-математически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област	География, биология, ентомология

Биография

Произход и образование

Роден е на 21 декември 1844 година в село Политовка, сега Липецка област на Русия. Получава домашно образование, а след това завършва гимназия в град Рязан. През 1861 г. постъпва, а през 1865 завършва естествено-историческото отделение на Физико-математическия факултет на Московския университет. По време на следването си се запознава Алексей Федченко, също студент в Московския университет и по-късно изследовател на Памир, заедно с когото основават „Дружество на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията“, в което се записват множество студенти.

Научна кариера

През 1869 г. извършва задгранично пътуване, като известно време работи в зоологическите градини в Неапол и Конкарно. След това преподава естествени науки в московското сиропиталище и в 5-а Московска гимназия. През 1872 г. отново е в задгранична командировка със задачата да се запознае из основи с развитието на бубарството и производството на коприна.

През 1872 г. е назначен за директор на „Туркестанското училище по отглеждане на копринени буби“ и остава като такъв до 1883 г. След това е преподавател по естествени науки в „Туркестанската учителска семинария“. През периода 1887 – 1906 г. е директор на „Първа Ташкентска девическа гимназия“.

Експедиционна дейност

По време на пребиваването си в Средна Азия извършва няколко експедиции в Памир, които му донасят световна известност. През 1876 г. в качеството си на ботаник участва във военния поход на генерал Михаил Скобелев в Алайския хребет.

През юли 1878 г. организира самостоятелна експедиция в Памир, в която взема участие топографа Гавраил Егорович Родионов. По планински пътища от Самарканд отрядът достига до река Сурхоб (средното течение на Вахш, от системата на Амударя) и се изкачва по нея до съставящата я река Муксу. На юг, по левия бряг на Сурхоб открива хребета Петър Първи (6785 м). В изворите на Муксу открива ледника Федченко (14 септември, дължина 71,2 км, площ 900 км², най-големия долинен ледник в света). Южно от хребета Петър Първи открива Дарвазкия хребет (ок. 200 км, 6083 м), а между реките Кафирниган и Вахш – Каратегинския хребет (80 км, 3950 м). През Алайската долина завършва пътешествието си във Фергана.

През 1881 г. обхожда районите около Ташкент, Джизак и Ходжент и анализира пораженията от нашествието на скакалци.

Аналогични експедиции извършва през 1884 г. в районите на Самарканд и Пенджикенд, а през 1886 – в горния басейн на река Чирчик. През 1887 г. посещава района на град Верний (сега Алма Ата) и описва и анализира последствията от голямото земетресение.

Следващи години

Ошанин остава в Средна Азия до 1906 г., когато се завръща в Европейска Русия. Научната му работа е посветена главно върху Hemiptera, като е считан за един от най-добрите специалисти по ентомология. В допълнение Ошанин публикува статии за географията на Централна Азия.

Умира на 25 януари 1917 година в Петроград на 72-годишна възраст.

Източници

• Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971, стр. 432 – 433.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 143.

• Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей XIX и начале ХХ в., М., 1955

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ошанин, Василий Федорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​