Чирчик (река)

река в Узбекистан
Вижте пояснителната страница за други значения на Чирчик.

Чирчик (на узбекски: Chirchiq, Чирчиқ) е река в Ташкентска област на Узбекистан, десен и най-пълноводен приток на Сърдаря. Площ на водосборния басейн 14 900 km². [1]

Чирчик
Chirchiq
Чирчиқ
Chirchiq
Река Чирчик
Река Чирчик
41.6268° с. ш. 69.9698° и. д.
40.899° с. ш. 68.7076° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеУзбекистан
Дължина154 km km
Водосб. басейн14 900 km² km²
Отток221 m³/s m³/s
Начало
МястоЧарвакско водохранилище
Координати41°37′36.48″ с. ш. 69°58′11.28″ и. д. / 41.6268° с. ш. 69.9698° и. д.
Надм. височина864 m m
Устие
МястоСърдаряАралско море
Координати40°53′56.4″ с. ш. 68°42′27.36″ и. д. / 40.899° с. ш. 68.7076° и. д.
Надм. височина253 m m
Чирчик
Chirchiq
Чирчиқ
в Общомедия

Етимология редактиране

Хидронима Чирчик е вариант на „Сыр“ в името Сърдаря („Сырдарья“), като се заменя „с“ с „ч“. По този начин името се интерпретира като „малката Сърдаря“. За река Чир се споменава в съчинението „Бабур наме“ от 1518/1519 – 1530 г. Арабските географи от средновековието назовават река Чирчик с имената Нахри-Турк – „река на тюрките“ и Парак (Фарак) – „летящата река“.[2]

Описание редактиране

До изграждането на Чарвакското водохранилище река Чирчик се е образувала от сливането на реките Чаткал (лява съставяща) и Пскем (дясна съставяща), водещи началото си от тяншанския хребет Таласки Алатау. Сега река Чирчик изтича от долната част на преградната стена на изграденото водохранилище. В горното си течение, на протежение около 30 km, протича през каньон, след което в долното си течение долината ѝ се разширява и е слабо изразена в релефа. Влива се отдясно в река Сърдаря при село Янги Чоноз, на 253 m н.в. Подхранва се от множество притоци, които водят началото си от околните високите планински части. В долното си течение река Чирчик не получава притоци.[3] Два от притоците ѝ са достатъчно големи – Угам (десен) и Аксатасай (ляв). Само те не пресъхват за определен период от време през годината. Водите на останалите притоци се използват за напояване. Те се вливат директно в Чирчик единствено при пълноводие или при висока вълна, а през лятото и есента е възможно да пресъхнат. Сред най-големите притоци са: десни – Кизилсу, Шурабсай, Таваксай и Азадбашсай, леви – Каранкулсай и Галвасай (Галибасай). Другите два леви притока Паркентсай и Кизилсай (Башкизилсай) не се вливат директно в Чирчик, а в преходния ѝ ръкав Карасу. В някои източници се споменава, че Акташсай също е приток на река Чирчик. Има смесено подхранване, като преобладава снежното. Средното количество на водния отток е 221 m³/s. От ноември до март реката частично или напълно замръзва.[4]

В основата на Чарвакското водохранилище е изградена Чарвакската ВЕЦ, а по-надолу по течението ѝ, в района на град Газалкент е съоръжена каскада от три по-малки язовира. Южно от град Чирчик наляво от коритото на реката се отделя големия напоителен канал Карасу (47 m³/s), водите на който се използват за напояване и за подхранване с вода на река Ахангаран, също десен приток на Сърдаря. Долината на реката е гъсто населена, като тук са разположени множество населени места, в т.ч. столицата на Узбекистан Ташкент и градовете Газалкент, Чирчик, Янгиюл и Чиназ, както и няколко големи села Чарвак, Искандер, Гулбахор и Алмазар.[5]

Топографска карта редактиране

  • К-42-В М 1:500000[6]
  • К-42-Г М 1:500000[7]

Източници редактиране

  1. Джумаев, Т. Горы Узбекистана: Природа, хозяйство, отдых: (Региональные проблемы). Ташкент, изд. „Мехнат“, 1989. ISBN 5-8244-0251-5. с. 73.
  2. Поспелов Е.М. Географические названия мира: Топонимический словарь. – М: „АСТ“, 2001.
  3. Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
  4. Реестр объектов межгосударственного значения в бассейне реки Сырдарьи
  5. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Чирчик (река), т. 29, стр. 210
  6. К-42-В М 1:500000
  7. К-42-Г М 1:500000