Василий III Иванович (на руски: Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533. Той продължава политиката на баща си Иван III, като централизира управлението и присъединява към княжеството няколко съседни области.

Василий III
Василий III Иванович
Велик княз на Москва
Vasili III of Russia.jpg
Роден
25 март 1479 година
Починал
3 декември 1533 година (54 г.)
ПогребанМосква, Русия
Религияправославие
Управление
Период1505 – 1533
ПредшественикИван III
НаследникИван IV
Coat of arms of Russia (XV Century).svg
Семейство
РодРюриковичи
БащаИван III
МайкаСофия Палеологина
Братя/сестриЕлена Ивановна
СъпругаСоломония Сабурова (1505)
Елена Глинская (1527)
ДецаИван IV
Юрий Василевич
Василий III в Общомедия

ПроизходРедактиране

Василий III е син на Иван III Велики и София Палеологина, племенница на последния византийски император. Според договор с императора на Свещената римска империя Максимилиан I Василий е първият цар на Руските земи.

УправлениеРедактиране

Външна политикаРедактиране

Василий III се възползва от затрудненията на литовския велик княз Зигмунт I и през 1512, с помощта на разбунтувалия се литовски княз Михаил Глински, превзема Смоленск, най-важната крепост по източната граница на Литва. През 1522 Зигмунт I е принуден да признае загубата на града. Василий присъединява към Московското княжество и последните автономни руски области – Псков (1510), Волоколамск (1513), Рязан (1521) и Новгород Северски (1522).

Отношенията на Василий III с татарските му съседи са сложни. През 1519 войските на кримския хан Мохамад Гирай достигат до Москва. В същото време Василий успява да наложи влиянието си на изток, като поставя на трона на Казанското ханство подкрепяни от него претенденти.

Вътрешна политикаРедактиране

Във вътрешната си политика Василий III потиска всяка опозиция или опит за критика към действията му. Той се опитва да ограничава привилегиите на болярите, като много видни фигури са изпратени в изгнание (Василий Шуйски, Иван Воротински) или в затвора (Максим Грък, Васиян Патрикеев) или екзекутирани (Иван Берсен-Беклемишев). Дори московският митрополит Варлаам е отстранен от поста си, защото не подкрепя Василий в борбата му с княз Василий Шемячич.

НаследникРедактиране

Голям проблем за Василий става липсата на наследник. През 1526 той изпраща жена си Соломония Сабурова в манастир и се жени за Елена Глинска, племенница на Михаил Глински, а според някои сведения и потомка на сръбските князе. През 1530 тя ражда син, който наследява Василий като Иван IV. Според легендите, Соломония Сабурова също ражда син няколко месеца след изпращането си в манастир.

Вижте същоРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Горматюк, Александр А. Царский лик. Надгробная икона Великого князя Василия ІІІ. М., Всеросс. худ. научно-рест. центр им. И. Е. Грабаря, 2003.
  • Шишов, Алексей В. Василий III. Последний собиратель земли Русской. М., Вече, 2007 (Устроители земли Русской).
  • Филюшкин, А.И. Василий III. М., 2010.

ИзточнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vasili III of Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Иван III Велики велик княз на Москва (1505 – 1533) Иван IV Грозни