Новгород-Северски (на украински: Новгород-Сіверський) е град в Черниговска област на Украйна, административен център на Новгород-Сиверски район и градска община Новгород-Сиверски. Преди окрупняването на едноименния район през 2020 г. е бил негов център, но без да влиза в състава му, бивайки град с областно значение.

Новгород Северски
на украински: Новгород-Сіверський
град
Знаме
      
Герб
Украйна
51.9972° с. ш. 33.2667° и. д.
Новгород Северски
Черниговска област
51.9972° с. ш. 33.2667° и. д.
Новгород Северски
Страна Украйна
ОбластЧерниговска област
РайонНовгород-Северски
Площ11,81 km²
Надм. височина140 m
Население14 217[1] души (2022)
Основаване989
Пощенски код16000
Телефонен код+380 4658
МПС кодCB, IB / 25
Часова зонаUTC+2:00, лятото: UTC+3:00
Официален сайтwww.nsgrad.com
Новгород Северски в Общомедия

Градът е разположен на десния бряг на река Десна, на 270 км североизточно от Киев и на 60 км от украино-руската граница. Разстояние до град Чернигов с влак е 289 км, по шосе – 165 км, до Киев с влак – 332 км, по шосе – 305 км.

Празникът на града се чества на 16 септември.

С постановление на Върховния съвет на Украйна № 2426-III от 17 май 2001 г. „Относно промяна на границите на град Новгород-Сиверски в Новгород-Сиверски район на Черниговска област“ (на украински: Про зміну меж міста Новгород-Сіверський Новгород-Сіверського району Чернігівської області) селата Домотканив и Щуривка с обща площ от 386 хектара са присъединени към града, като така неговата обща площ нараства на 2 156 хектара.[2]

Население

редактиране
  • 1781 г. – 2038 души от мъжки пол (според Румянцевския опис)
  • 1892 г. – 8115 (4235 мъже и 3880 жени)
  • 1897 г. – 9 хиляди жители (украинци – 4884, евреи – 2941, руснаци – 1296)
  • 1913 г. – 9,7 хил. жители
  • 1959 г. – 11,5 хил. жители
  • 1964 г. – 12 хил. жители
  • 1974 г. – 13,5 хил. жители
  • 1991 г. – 15,6 хил. жители
  • 1996 г. – 16 хил. жители
  • 2007 г. – 14,4 хил. жители
  • 2009 г. – 14,2 хил. жители
  • 2014 г. – 13.8 хил. жители
  • 2020 г. – 12.8 хил. жители
  • 2022 г. – 12,4 хил. жители.

По време на разкопки в Новгород-Северски, извършени от експедиция на Нежинския държавен педагогически университет „Гогол“ под ръководството на доцент И. С. Кедун, в бивша каменна кариера, където преди това е бил добиван пясъчник, и при други разкопки под ръководството на Иван Пидопличко в края на 1940-те години, които водят до откриването на горен палеолит, археолози откриват граветски селище на първобитни хора от палеолитната епоха, където са намерени и животински кости, каменни инструменти, фрагмент от диафизата на раменната кост на подрастващ хомо сапиенс на възраст 10 – 12 години и три малки фрагмента на свода на човешки череп, по един от които има следи от рязане.[3][4] Новгород-Северският палеолитен район включва селищата Пушкари I, Новгород-Северско, Чулатово, Мезин, Бужанка.[5] Археолозите са открили и стъклени гривни от периода на Киевска Рус и писало от XII век, които са били използвани за надраскване на букви върху брезова кора или восъчни плочи.[6]

Първото летописно споменаване на „новия град“ в земята на северняците (от където идва втората част от името на града) се съдържа в „Поучения за децата“ на Владимир Мономах.

От данните на археологическите проучвания следва, че в средата на X век градът вече е напълно оформен социален организъм – с княжески двор, храмове, солидни къщи на войни и занаятчии, с търговска зона – като всичко това обхваща града, крепост и равнина.[7] Основата на икономиката на древния Новгород-Северски са занаятите, търговията, селското стопанство, скотовъдството, пчеларството, ловът и риболовът. На територията на града са открити доказателства за добре развито железарско и грънчарско производство.

Според археолозите първото укрепено селище на мястото на града се появява в края на X век по време на управлението на Владимир Святославич,[7] въпреки че някои историци свързват основаването на Новгород-Северски със завладяването на Ярослав Мъдри през 1044 г. Историкът проф. В. А. Пархоменко отъждествява Новгород-Северски с Немогард, споменат отКонстантин Багренородони.[8]

В продължение на много години градът остава отбранителен пост на Киев срещу куманите, вторият по важност град в Черниговското княжество.

Новгород-Северско княжество

редактиране

След Любешкия конгрес на князете през 1097 г. Новгород-Северски се превръща в център на обширно отделно княжество, семейно гнездо на рода Олговичи – активни участници във феодалните междуособици. В периода от 1097 г. до 1115 г. тук управлява княз Олег Гориславич (? – 1115 г.), внук на Ярослав Мъдри.

В периода от 1171 до 1198 г. княз е Игор Святославич. През 1171 г. той отива със своите северски отряди да се бие на половецка земя и печели знаменита победа в битката при река Каяла над половецките ханове близо до река Ворскла. През 1185 г. в Новгород-Северски е предприета втората, по-малко успешен поход на княз Игор Святославич срещу половците, спомената в много летописи, но станала широко известна благодарение на такова известно литературно произведение като „Слово за похода на Игор“. Около тези години в града започва каменно строителство (на територията на Спаския манастир).

В началото на XIII век Новгород-Северското княжество се разпада на няколко малки владения – Курск, Путивъл, Рилск, Трубчевск и други. Новгород-Северският отряд, воден от княз Изяслав Владимирович, внук на героя от „Слово за похода на Игор“, също се бие на река Калка.

 
Новгород-Северски като част от Брянското княжество

След опустошението от монголите през 1239 г. Новгород-Северски принадлежи към Брянското княжество със столица град Брянск. По-късно градът става част от Великото литовско, руско и жемойтско княжество.

След 1377 г. северските земи са собственост на княз Корибут Олгердович, след 1395 г. – на княз Свидригайло. Новгород-Северски се споменава в летописа „Списък на руските далечни и близки градове“ (края на XIV век).

През 1454 г. великият литовски княз Кажимеж IV Ягелончик дава Новгород-Северски и Рилск „за изхранване“ на Иван Дмитриевич Шемякин (син на великия княз на Велико московско княжество Дмитрий Юрйевич Шемяка), който бил избягъл от Москва.

Между Русия и Литва / Полско-Литовската държава

редактиране

Синът на Иван Шемякин, Василий Иванович, заедно с Новгород-Северското княжество преминават в поданичество на московския княз Иван III. Преходът на редица православни, включително северски, князе от литовско поданичество в руско, провокира руско-литовската война от 1500 – 1503 г. След поражението на литовците в битката при Ведрош Северската земя официално преминава към руската държава според Благовещенското примирие от 1503 г. Василий Иванович изпада в немилост у Василий III през 1523 г., след което княжеството губи своята независимост. През 1535 и 1563 г. Новгород-Северски става цел на завоевателни походи на казаци, оглавявани от Михаил Вишневецки. След нападението на кримските татари през 1570 г. в града е разположен гарнизон.

През 1600 г. близо до Новгород-Северски за първи път се появява самозванец (Лъже-Дмитрий I), който се представя за син на княз Дмитрий. През 1604 г. в Новгород-Северската крепост воеводата Пьотър Басманов успешно отбранява града срещу армията на Лъже-Дмитрий I. През същата година се провежда битката при Новгород-Северски, в която Лъже-Дмитрий I побеждава царските войски, но градът така и не е превзет. По време на Руско-полската война от 1609 – 1618 г. Новгород-Северски е опожарен и разграбен от поляците. Според Деулинското примирие от 1618 г. северските земи стават част от Полско-Литовската държава.

По време на Смоленската война градът е обсаден и превзет от руски войски, но според условията на Поляновския мир отново става част от Полско-Литовската общност. По време на Въстанието на Хмелницки Новгород-Северски става част от Казашкото хетманство, което по-късно е анектирано от Руската империя. По време на Руско-полската война от 1654 – 1667 г., близо до село Пироговка край град Новгород-Северски, руските войски през 1664 г. побеждават армията на полския крал Ян II Кажимеж, който бил предприл военен поход срещу Левобережна Украйна. Според условията на Андрусовското примирие от 1667 г. Полско-литовската държава официално признава Новгород-Северски за принадлежност на Русия. През 1668 г. бунтовните левобережни казаци на хетман Иван Брюховецки унищожават гарнизона на царските съратници в Новгород-Северски, но скоро се връщат под руско поданичество.

Нови и най-ново време

редактиране

През 1781 – 1796 г. Новгород-Северски е административен център на Новгород-Северското наместничество (административна единица на Руската империя), след това градът е част от Малоруската губерния, а с нейното премахване (1802 г.) той влиза в състава на Черниговска губерния. По време на известното пътуване на Екатерина II до Крим в Новоросия,[Бележка 1] тя отсяда за дълго време в Новгород-Северски. В нейна чест със средства на търговци е построена Триумфалната арка в града (1786 г.). Императрицата дава поръчка на венецианския архитект Джакомо Кваренги, който бил неин приближен и творял в Русия, да построи нова манастирска катедрала на мястото на полуразрушената съществуваща тогава.

На 11 март 2014 г. народните депутати на Украйна подкрепят проект на постановление № 3878 за класифицирането на град Новгород-Северски в Новгород-Северски район на Черниговска област като град с областно значение. За съответното решение гласуват 238 депутати.

На 24 февруари 2022 г., по време на руската инвазия в Украйна, градът е окупирана от руски войски.[9]

Хронология на най-важните събития

редактиране
  • 988 г. е официалната дата на основаване на града
  • 1078 – 79 – първата летописна новина за Новгород-Северски в „Поучение“ на Владимир Мономах към децата му.
  • 1097 г. – „столичен град“ на династията Олговичи, център на обширно отделно княжество с градове като Курск, Трубчевск, Стародуб, Сновск, Рилск и Путивъл.
  • 1185 г. – поход на новгород-северския княз Игор Святославич срещу половците
  • 1239 г. – опустошаване на града от монголо-татари
  • 1350 г. – градът попада под властта на Великото литовско княжество
  • 1503 г. – градът попада под властта на Руската държава
  • 1604 г. – защита на града от Лъже–Дмитрий I
  • 1618 г. – градът пада под властта на Полско-литовската държава
  • 1620 г. – градът получава магдебургски права
  • 1632 г. – градът е превзет от руската войска, възглавявана от войводите Болтин и Еропкин
  • 1634 г. – предаване на града на Полско-литовската държава според Поляновския договор
  • 1635 г. – откриване на йезуитския колеж в града
  • 1648 г. – освобождение на града от полско владичество
  • 1649 г. – попадане под руско владичество и превръщане в седалище на стотня на Нижинския полк
  • 1663 – става седалище на сотня на Стародубския полк
  • 1664 г. – поражението на полско-литовската войска в битката при Пирогов в околностите на Новгород-Северски
  • 1668 г. – щурм на града от въстаналите казаци на хетман Иван Брюховецки
  • 1708 г. – защита на града от войските на Карл XII
  • 1781 – Новгород-Северски става седалище на Новгород-Северското наместничество
  • 1797 г. – уезден град на Малоруска губерния
  • 1802 г. – уезден град на Черниговска губерния
  • 1808 г. – откриване на Новгород-Северската мъжка гимназия
  • 1875 г. – откриване на Новгород-Северската женска гимназия
  • 1918 г. – установяване на съветска власт в града
  • 1923 г. – град-център на район и окръг
  • 1925 г. – център на Глуховски окръг
  • 1927 г. – център на Конотопски окръг
  • 1932 г. – център на район в Черниговска област
  • 25 август 1941 г. – окупация на града от немски нацистки войски
  • 16 септември 1943 г. – освобождение на града от немски нациствки войски
  • 1991 г. – районен център на Черниговска област на Украйна
  • 2014 г. – град с регионално значение в Черниговска област на Украйна.
 
Спасо-Преображенски манастир

Преди Революцията от 1917 г. градът е имал четири дървени църкви (Благовещенска, Варваринска, Троицка и Николска), пет каменни църкви (Въскресенска, Илинска, Кръстовъздвеженска, Успенска катедрала и Спасо-Преображенска катедрала) и една синагога.

Монаси от Доминиканския орден се появяват в града през 1625 г. През XVII век в града е имало поне две римокатолически църкви: църквата „Св. Михаил“ и доминиканския храм на името на „Пресвета Богородица“, които са разрушени в средата на XIX век. Днес има три православни църкви Московската патриаршия, една от тях – катедралата Успение Богородично – действаща без прекъсване от 1671 г. насам. В града действа мъжкията Спасо-Преображенски манастир.

Има църковни общини на баптисти, адвентисти от седмия ден и Свидетели на Йехова. Открити гробища – две православни гробища и едно еврейско. Закрити гробища – едно православно и две еврейски.

Икономика

редактиране

Промишленост

редактиране
 
Централна жп гара

В града работи завод за сирене, хлебозавод, завод за строителни материали, зърнохранилище и две лесничества, мебелна мини-фабрика „Берест“.

Забележителности

редактиране

Исторически места

редактиране
  • Спасо-Преображенски манастир с многобройни постройки от XVI – XVIII век, сред които централно място заема петкуполната катедрала в стила на класицизма (1791 – 1796 г., архитект Джакомо Кваренги).
  • Градска катедрала „Успение Богородично“ е паметник на украински (казашки) барок (1671 – 1715 г.), свързан с топла връзка с по-късно построена камбанария (1820 г.). Архитектурата има много общо с Казашката катедрала в Стародуб.
  • Дървена църква „Свети Никола“, построена през 1720 г. – ярък паметник на народното украинско занаятчийство.
  • Триумфална арка (порта), издигната през 1786 – 87 г. по повод преминаването на императрица Екатерина II през града. Намира се на ул. Карл Маркс. Сводестият проход е ограден от двете страни с пилони с двуколонни портици от йонийския ордер. На пилоните между колоните са поместени щитове с гербовете на наместничеството (губернията).
  • Търговски пасажи (построени през 1858 г.) – търговски пасажи със складове, които въпреки статута си на архитектурен паметник все още се използват по предназначение. В тях се търгува вече повече от 100 години подред.
  • Дом на земството на Новгород-Северски[Бележка 2]
  • Водонапорна кула, построена през 1901 г. с мозайка с изображения на Ленин и Сталин, създадени по-късно.
  1. Кримското пътуване (от 2 януари 1787 г. до 11 юли 1787 г.) е безпрецедентно по мащаб, брой участници, разходи и времетраене пътешествие на Екатерина II и нейния двор, продължило повече от половин година. С него е свързана легендата за Потьомкинските села.
  2. Земство се наричала избираема местна самоуправа на град по времето на Руската империя. Подобно на днешната общинска управа в България.

Източници

редактиране
  1. State Statistics Service of Ukraine. Статистичний збірник/Statistical Publication "Чисельність наявного населення України"/"Number of Present Population of Ukraine" // State Statistics Service of Ukraine. Посетен на 2024-01-13. (на украински)
  2. Про зміну меж міста Новгород-Сіверський Новгород-Сіверського району Чернігівської області // Посетен на 2020-01-01.
  3. Шинаков Е. А., Гурьянов В. Н., Чубур А. А. Погребальный обряд в Среднем Подесенье как источник для исторической реконструкции, 2011
  4. Кедун И. С., Чубур А. А. Новая палеоантропологическая находка в Среднем Подесенье: геологический и археологический контекст // Вестник антропологии. 2011. Вып. 19. — С. 77-84.
  5. Палеолит Верхнего Поднепровья[неработеща препратка]
  6. Пещерная стоянка времени палеолита обнаружена в Новгороде-Северском, 14.07.2010. // Архивиран от оригинала на 2016-09-17. Посетен на 2016-09-03.
  7. а б Куза А. В. Малые города Древней Руси. — Москва: Наука, 1989. — С. 77—79.
  8. Пархоменко В. А. У истоков русской государственности (VIII—IX вв.), Ленинград: Гос. изд-во, 1924
  9. Tkachenko, Luidmyla. The millennial Novhorod-Siverskyi never surrendered, even in the occupation! // Decentralization. 2022-05-30. Посетен на 2024-01-13. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Новгород-Северский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​