Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Желин.

Жѐлин или книжовно Желен (на гръцки: Χιλιόδενδρο, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 617 жители.

Желин
Χιλιόδενδρο
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 674 m
Население (2001) 617 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от демовия Маняк (Маняки).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
„Възкресение Христово“, икона от Желин, XIX век

В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос, и три вдовици Кала, Кала и Фросина. Общият приход за империята от селото е 2100 акчета.[2] В османски дефтер от 1530, пише че в Желин живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Желин има 336 жители българи християни и 200 българи мохамедани или турци.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Желин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години 40-те мюсюлмански семейства се изселват от Желин и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 133[13] или според други данни 35 семейства и 140 души.[14] Тъй като селото е било чифлигарско гърците бежанци получават най-добрата земя. След 1919 година четирима жители на Желин се изселват по официален път в България. В селото има две политически убийства.[15]

През 1927 година селото е прекръстено на Хилиодендрон, в превод хиляди дървета. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[16]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 31 жители на Желин с български произход са убити, а 59 се изселват в социалистическите страни.[17] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[18]

Преброявания
  • 1913 – 592 души
  • 1920 – 457 души
  • 1928 – 440 души
  • 1940 – 309 души, от които 380 с български произход и 45 семейства бежанци
  • 1951 – 511 души
  • 1961 – 525 души
  • 1971 – 527 души
  • 1981 – 565 души
  • 1991 – 638 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Желин
 
Тома Янакиев (четвъртият отляво прав) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.
  •   Васил Димитров (1858 – 1902), български духовник
  •   Георги Стасов, Наум Атанасов, Яни Атанасов, Васил Аргиров, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[19] Заедно с тях доброволец е и Георги Христов (1891 – 1913), загинал в Междусъюзническата война при Радкова скала на 22 юни 1913 година[20]
  •   Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[21]
  •   Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО
  •   Петър Ив. Марков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[22]
  •     Стерьо Ташков (? – 1906), костурски центрови войвода на ВМОРО
  •   Таки Павловски, (р. 1939) художник от Северна Македония
  •   Тома Янакиев Желински (Янаков, 1882 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец[23][24][25]
  •   Христо Димитров, преселник в Хрупища, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζελήνη - Χιλιόδενδρον
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 85.
  3. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското благотворително братство „Надежда“, гр. Ксанти, Печатница и Книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro.
  10. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro.
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro.
  19. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 146 – 147.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 763.
  21. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 429.
  23. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.143.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 816.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.