Желин

селище в Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Желин.

Жѐлин или книжовно Жèлен (на гръцки: Χιλιόδενδρο, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 година Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Желин
Χιλιόδενδρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 674 m
Население 610 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
„Възкресение Христово“, икона от Желин, XIX век

В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос, и три вдовици Кала, Кала и Фросина. Общият приход за империята от селото е 2100 акчета.[2] В османски дефтер от 1530 година, пише че в Желин живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Желин има 336 жители българи християни и 200 българи мохамедани или турци.[5] Между 1896 - 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелини (Ζελίνη) има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща.[10]

Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Желин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Желинъ е обозначено като българско селище.[14]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Желин има 60 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[15]

През 20-те години 40-те мюсюлмански семейства се изселват от Желин[16] и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 133[17][16] или според други данни 35 семейства и 140 души.[18] Тъй като селото е било чифлигарско гърците бежанци получават най-добрата земя.[16] След 1919 година четирима жители на Желин се изселват по официален път в България. В селото има две политически убийства.[19]

През 1927 година селото е прекръстено на Хилиодендрон, в превод хиляди дървета. В 1940 година има 621 жители, от които 380 с български произход и 45 семейства бежанци.[16]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[20]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 31 жители на Желин с български произход са убити, а 59 се изселват в социалистическите страни.[16] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[21]

Селяните традиционно произвеждат тютюн и жито.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 592[16] 457[16] 440[16] 621[16] 511[16] 525[16] 527[16] 565[16] 638[16] 617 610

ЛичностиРедактиране

Родени в Желин
 
Тома Янакиев (четвъртият отляво прав) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.
  •   Васил Димитров (1858 – 1902), български духовник
  •   Георги Стасов, Наум Атанасов, Яни Атанасов, Васил Аргиров, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[22]
  •   Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[23]
  •   Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО
  •   Петър Ив. Марков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[24]
  •     Стерьо Ташков (? – 1906), костурски центрови войвода на ВМОРО
  •   Таки Павловски, (р. 1939) художник от Северна Македония
  •   Тома Янакиев Желински (Янаков, 1882 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец[25][26]
  •   Христо Димитров, преселник в Хрупища, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 85.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  14. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
  17. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033626/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm, посетен 26 юли 2007 
  18. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  20. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 763.
  23. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.