Чèтирок или Чèтирник (на гръцки: Μεσοποταμία, Месопотамия, до 1926 година Τσετιράκι, Цетираки или Τσετεράκι, Цетераки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Четирок
Μεσοποταμία
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 653 m
Население 2099 души (2011 г.)
Пощенски код 520 50
Телефонен код 24670 – 61

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Бистрица (наричана тук Белица), Рулската, Четирската и Ошенската река, поради което и носи името Четирок.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Четрекос с християнски 95 семейства[3] В края на XIX век Четирок е смесено българо-турско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Четорок (Tchétorok) живеят 1800 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Четирок (Tchétirok) е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.[6] Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.[7]

В началото на XX век всички християнски жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище.[8] Учителят Иван Стефанов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Михаил Кимов, учител в Дреничево.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 850 жители гърци и 200 жители турци,[10] но други гръцки сведения потвърждават, че селото е екзархийско.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Четирок преди Балканската война има 70 български и 80 турски къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Четирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Четирокъ е обозначено като българо-турско селище.[15]

В ГърцияРедактиране

 
Стадионът в Четирок

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Четирок има 55 къщи славяни християни и 110 къщи турци.[16] През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 545[17] или според други данни 141 семейства и 594 души.[18]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и боб, а се занимава частично и със скотовъдство.[2]

В 1926 година селото е прекръстено на Месопотамия, в превод междуречие. В 1940 годиан има 1552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци.[2]

През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и селото е основна опорна точка на Македоно-българския комитет в Костурско. След преминаването на района под германско управление в Четирок продължава функционира ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети.[19] Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС.[20] На 11 януари 1944 година партизани на ЕЛАС след бой с местната милиция превземат селото, извършват насилия и опожарявания[21]

По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни.[22] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[23] След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

От 2011 година новата махала в местността Палиностудес се води отделно селище.

Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През XX век е построена „Св. св. Петър и Павел“.

В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската гръцка култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.

Четирок има футболен отбор, наречен „Астрапи“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 888[2] 1021[2] 1083[2] 1552[2] 1271[2] 1158[2] 1118[2] 1507[2] 1758[2] 1802 2099

ЛичностиРедактиране

Родени в Четирок
  •   Аргир Кузовски, гръцки партизанин
  •   Василис Доропулос (р. 1942), гръцки и френски скулптор
  •   Йоргос Аманатидис (р. 1970), гръцки футболист
  •   Коста Григоров Кръстев (1921 – ?), член на ГКП от 1943 г., включва се в партизанската бригада на Гоце в Югославия, а в 1944 година се мести в Първа македонска бригада „Народна отбрана“ в Скопие, войник на ДАГ (1947 – 1949), тежко ранен заминава на лечение в Полша, където живее от 1949 до 1954, когато се установява във Варна, България, оставя спомени[24]
  •   Пандо Макриев (неизв. – 1944), главен ръководител на Македоно-българския комитет в Костурско през 1943 – 1944 година
  •   Пандо Паскалев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[25]
  •   Паскал Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[26]
  •   Тома Марков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, 3 рота на 11 сярска дружина[27]
  •   Търпо Георгиев (1883 – 1917), български революционер, костурски войвода, македоно-одрински опълченец, четник в Костурската съединена чета[28]
  •   поп Христо, български свещеник, убит с камъни по време на Илинденско-Преображенското въстание по донос на митрополит Германос Каравангелис[29]
  •   Христо Шопов Четирски, деец на ВМОРО[30]
  •   Шериф Яшаров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[31]

ЛитератураРедактиране

  • Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19.
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46 – 57.

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 109. (на турски)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Τσετιρόκι[неработеща препратка]
  12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  17. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm, посетен 26 юли 2007 
  18. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  19. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ[неработеща препратка]
  21. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 130 – 131.
  22. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  24. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 236. Посетен на 2 септември 2015.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 524.
  29. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 98 – 99.
  30. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.