Васил Караконовски

Васил Кочев Караконовски е български лекар и общественик.

Васил Караконовски
български лекар и общественик
Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, Драган Цанков, Ливадия, Крим, май 1879 г.
Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, Драган Цанков, Ливадия, Крим, май 1879 г.

Роден
Починал
Цариград, Османска империя
Политика
Депутат
I ВНС   

БиографияРедактиране

Роден е през 1840 г. в Ловеч в семейството на търговец. Негови братя са Маринчо Караконовски – български търговец и дарител, и Борис Караконовски – български историк, етнограф и картограф.

Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в Ловеч. Със съдействието на чичо си заминава за Белград, където завършва гимназия. През 1859 г. заминава за Русия и с помощта на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в Московския университет.

През 1864 г. по препоръка на Иван Аксаков и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в Цариград. Установява връзки с посланика граф Игнатиев, печели доверието на дипломатическите среди и благосклонността на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар е на руското консулство в Солун. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домашен арест.

Още в 1867 г. той е наречен „покровител на българския народ“ в писмо на дякон Павел от руското консулство в Солун до Стефан Веркович. Когато в началото на 70-те години е на служба в руското консулство в Солун, чрез него се правят анонимни дарения за българския параклис „Св. Кирил и Методий“. На сватбата му с дъщерята на Иван Хаджилазаров през ноември 1872 г. (след схизмата) литургията е отслужена не само от „православен патриаршески свещеник“, но и от „схизматичния архимандрит Иларион“ от Зографския манастир, което прави „болезнено“ впечатление на гърците.[1]

През Руско-турската война (1877 – 1878) е на служба в Канцеларията на княз Владимир Черкаски за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на руската армия за турските зверства в хода на битката за Ловеч. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград, А.И. Нелидов. Управител и лекар в руската болница в Цариград.

Народен представител в Първото велико народно събрание. Член на делегацията, която в двореца „Ливадия“ връчва на Александър I Батенберг акта на Великото народно събрание за избора му за княз на Княжество България.

Васил Караконовски е автор на статии с медицинска тематика във в. „Время“ (1865 – 1866) и преводи от руски език в „Цариградски вестник“ (1854 – 1858). Дарява на Ловешката община предмети, свързани с националноосвободителните борби на българския народ.

Провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч на 4 януари 1903 г. „За заслуги като първенствуващ борец за духовно и политическо освобождение на българския народ“.

На негово име е наречена улица в града.

ИзточнициРедактиране

  1. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 39–40.
  • Енциклопедия. Българската интелигенция…С. 1988, с. 316
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 23-26. ISBN 978-954-8259-84-2