Васил Мирчев (офицер)

български генерал
Disambig.svg Тази статия е за генерал-майора Васил Мирчев. За режисьора вижте Васил Мирчев.

Васил Димитров (Китин) Мирчев е български офицер, генерал-майор.

Васил Мирчев
български генерал
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

БиографияРедактиране

Васил Мирчев е роден на 1 януари 1892 г. в Калофер. През 1913 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир във 2-ра сборна пионерна дружина, като на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик. След войната, през 1919 г. е произведен в чин капитан. Служи в 4-та пионерна дружина към 2-ри пехотен искърски полк През 1927 г. е назначен на служба в 3-и инженерен полк, през следващата година е произведен в чин майор и служи като командир на дружина от 1-ви инженерен полк[1]. През 1929 г. е назначен за домакин на инженерния отдел на Държавната военна фабрика[2]., след което от 1932 г. поема командването на дружина от 2-ри инженерен полк[3], като на 3 септември същата година е произведен в чин подполковник.[4]

През 1935 г. подполковник Мирчев е назначен за началник на отделение в Инженерната инспекция[5], след което на 3 пъти през 1935, 136 и 1937 г. е назначен за командир на 2-ри инженерен полк[6], като междувременно на 3 октомври 1936 г. е произведен чин полковник. В началото на 1939 г. е назначен за командир на Свързочния полк[7], след което от 1940 г. е началник на инженерно-свързочния отдел в щаба на 1-ва армия[8] и през 1943 г. е назначен на най-висшата длъжност от Свързочни войски, а именно Инспектор на Свързочни войски. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1945 г. става началник на Свързочния отдел към Щаба на войската. Уволнен през 1945 г.[4][9]

Васил Мирчев е женен и има 2 деца.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Министерска заповед (МЗ) № 175а от 1928 г.
  2. МЗ № 171 от 1929 г.
  3. МЗ № 71 от 1932 г.
  4. а б Руменин, с. 261
  5. МЗ № 75 от 1935 г.
  6. МЗ № 352 от 1935 г., № 72 от 1936 г. и № 234 от 1937 г.
  7. МЗ № 18 от 1939 г.
  8. МЗ № 92 от 1940 г.
  9. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 93

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 261.