Васил Шарков
Васил Тодоров Шарков е български просветен деец и краевед.[1]
| Васил Шарков | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1965 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Васил Шарков в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през 1883 година в село Килифарево, Търновско. Произхожда от богато семейство. През 1904 г. завършва гимназия в Търново, след което за кратко учителства в Ловешко. От 1905 до 1911 г. учи в Софийския университет, където завършва славянска филология. Учителства във Враца и Казанлък (1910 – 1911).
Участва в Балканските войни от 1912 – 1913 г. За бойни заслуги е произведен в чин подпоручик (от запаса). След демобилизацията отново е учител в Казанлък. През 1914 г. е преместен в Дупница. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи в Четиринадесети пехотен македонски полк. След войната се завръща в Дупница, където е избран за председател на дружеството на запасните офицери. През 1926 г. е назначен за помощник училищен инспектор за Петричко.
Установява се в Горна Джумая, където живее и работи.[2] По негова инициатива през 1929 г. в града се създава археологическа сбирка и археологическо дружество „Скаптопара“ към читалище „Съгласие“. Занимава се с краеведска дейност. През 1930 година издава книгата „Град Горна Джумая. Минало и днес“, която е ценен източник за историята на града. През 2005 година излиза второ фототипно издание на книгата. Уредник е на списание „Пирин“ - „месечно списание за народна култура и туризъм“, излизало в Горна Джумая през 1929 – 1932 година.[3][4]
Умира през 1965 година в София.
Библиография
редактиране- Теодосий, Килифарски отшелник, манастиря му и Килифарево: Сказка, Кооп, София, 1914 г.
- 14 пехотен Македонски полк във войната за обединението на българите през 1915 – 1918 г., Арм. воен.-изд. фонд, София, 1922 г.
- Нов правописен речник: Състав. според нов офиц. правопис, Мижоров, Дупница, 1924 г.
- Град Горна Джумая: Минало и днес, Горноджумайско гр. общин. управл., Арм. воен.-изд. фонд, София, 1930 г.
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 441.
- ↑ Държавен архив, Благоевград – фонд на участниците в националноосвободителните борби.
- ↑ Душков, Живодар. Български периодични издания със заглавия ороними, Част ІІ. 1878 – 1919, в: Научни трудове на Русенския университет – 2010, том 49, серия 6.2, стр. 163.
- ↑ Кантуров, Иван. „Периодичният печат в Пиринския край, 1903 – 1944“. – В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 108 – 110.