Четиринадесети пехотен македонски полк
Четиринадесети пехотен македонски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).
| Четиринадесети пехотен македонски полк | |
 Школа за кандидат подофицери при 14 пехотен македонски полк, 1938 – 1939, Горна Джумая | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 19 януари 1889 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон/щаб | Радомир (гарнизон) (от 1889) София (щаб) (1896) Дупница (гарнизон) (от 1904) |
| Годишнини | 1 декември („Св. Наум“) (до 17.10.1891) 27 юли „Св. Седмочисленици“ (от 17.10.1891) |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | ген. Никола Желявски |
| Четиринадесети пехотен македонски полк в Общомедия | |
Формиране редактиране
Четиринадесети пехотен македонски полк е формиран в Радомир под името Четиринадесети пеши македонски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. и съгласно заповед № 452 от същата дата. В състава му влизат 2-ра и 3-та дружини на Тринадесети пеши рилски полк, като получават поредност съответно 1-ва и 2-ра дружина.[1][2] На 17 октомври празникът на полка е променен от 1 декември („Св. Наум“) на 27 юни („Св. Седмочисленици“).[3]На 19 октомври 1891 г. в Кюстендил княз Фердинанд I дарява формени знамена на две от дружините. През 1896 г. щабът на полка се премества в София, а от март 1904 г. в Дупница. През август 1912 г. полкът взема участие в бригадните дивизионни маневри в околностите на Дупница, Самоков, Радомир и Кюстендил[2]
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
При обявяването на мобилизацията за Балканската война (1912 – 1913) към полка преминават 3-та и 4-та дружина от 5-и пехотен дунавски полк, един парков взвод и една допълваща дружина.[2] През Балканската война, в състава на Седма пехотна рилска дивизия преминава турската граница при поста Дамянци и завзема Царево село, Стамер, Кочани, връх Керезли и Градец.
В Междусъюзническата война (1913) води боеве при Райчани, Лепопелци, Върбица, Долани, Каменица, височината Лишка махала, Габрово.
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.[4]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 51 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4992 |
Коне: 540 | Обикновени коли: 1 Товарни коли: 568 |
Пушки и карабини: 4329 Картечници: 4 |
През 1915 г. участва в овладяване на Калиманското поле и Чеган планина, височините при станция Удово, Пирава, Терзели, Калково, боевете при селата Каяли, Мемешли и Орманли, Злешево, Висок камък и Фурка. През 1916 г. воюва при Еникьой и Горно Караджово, през 1917 г. – при Долна Джумая и през 1918 г. при селата Конопище, Долна Бошава и Чемерско.
На 15 април 1917 от четвъртите дружини на 13-и пехотен рилски, 14-и пехотен македонски и 26-и пехотен пернишки полк се формира 84-ти пехотен полк.[4]
На 23 и 24 юни 1917 година в редиците на 3-та, 7-а и 8-а рота се разразява бунт против войната, поради което 258 чинове от полка са осъдени от 7-и дивизионен полеви военен съд.[1]
Знамето на полка е наградено с Възпоменателни медали за войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
Между двете световни войни редактиране
На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 от 18 ноември 1920 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 14-а пехотна македонска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 14-а пехотна македонска дружина и 6-а петричка жандармерийска дружина, част е от състава на 7-а пехотна рилска дивизия, но до 1938 година носи явното название дружина. [1]
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
След влизането на страната във Втората световна война, още през април 1941 г. полкът заминава за Струмица, където остава до юни 1942 г., след което до април 1943 г. е в Прокупле. От април до септември 1944 г. е на Халкидическия полуостров при Неа Триглия. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, като води военни действия при Комарян, Байково, Червените сипеи.[1]
По времето когато полкът е на фронта в мирновременния му гарнизон се формира 14-а допълваща дружина, към която се числи и Горноджумайската и Светиврачката гвардейска дружина, както и 4-та, 5-а и 6-а гранична рота.[1]
Наследник на полка е 23-ти стрелкови полк.[2]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четиринадесети пеши македонски полк (1889 – 1892)
- Четиринадесети пехотен македонски полк (1893 – 1 декември 1920)
- Четиринадесета пехотна македонска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Четиринадесети пехотен македонски полк (1928 – 1944)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Васил Черепов | през 1892 | |
| Подполковник | Никола Желявски | 1895 | |
| Полковник | Никола Желявски | от 1903 | |
| Полковник | Стефан Петров | към 1904 | |
| Подполковник | Пею Банов | 1912 – 1915 | |
| Подполковник | Тодор Комсиев | 1915 – 1917 | |
| Подполковник | Петър Динолов | Първа световна война | |
| Подполковник | Емануил Ангелов | Първа световна война | |
| Полковник | Никола Недев | 1932 – 1934 | |
| Майор | Георги Димитров | от 1933 | |
| Подполковник | Иван Донков | от 1936 | |
| Подполковник | Любен Димов | от 1940 | |
| Полковник | Константин Мървев | 1945 – 1945 | |
| Полковник | Тодор Шумков | 1947 – 1948? |
Други командири: Александър Симов
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 36 – 37
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 76, История на фондообразувателя
- ↑ Държавен вестник, бр. 248 от 1891 г., с. 3
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.