Килифарево
Килифарево е малък град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново.
| Килифарево | |
 | |
  Килифарево  Килифарево  Килифарево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2313 души[1] (15 март 2024 г.) 79,8 души/km² |
| Землище | 28,989 km² |
| Надм. височина | 303 m |
| Пощ. код | 5050 |
| Тел. код | 06114 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 36837 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Килифарево Димитър Събев (независим) |
| Килифарево в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2308 души по настоящ адрес и 2429 души по постоянен адрес.[2]
География
редактиранеРазположен е в Централна Северна България, Търновската предбалканска котловина, в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.
История
редактиранеКилифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.
Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.
По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.
През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[3]
Население
редактиране- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
- Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2256 | 100.00 |
| Българи | 1364 | 60.46 |
| Турци | 552 | 24.46 |
| Цигани | 20 | 0.88 |
| Други | 7 | 0.31 |
| Не се самоопределят | 27 | 1.19 |
| Неотговорили | 286 | 12.67 |
Култура
редактиране- Читалище „Напредък – 1884“, основано през 1884 г.
- Младежки дом
Театър
редактиране- Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
- Младежка театрална трупа към Младежкия дом
Музеи
редактиране- Историческият музей е разположен в построената през първата половина на ХІХ в. Саралиева къща, до часовниковата кула в центъра на града. Експозицията му има общоисторически характер; в приземния етаж е оформена художествена галерия.[7][8]
- Музейна сбирка „Музей на техниката“, разположена в няколко зали на Младежкия дом.[9]
Религии
редактиранеИзточно православие. Храмове: „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“
Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.
Редовни събития
редактиранеПразник на града – последната неделя от август.
Личности
редактиранеРодени в Килифарево
редактиране- Велчо Атанасов – Джамджията (1778 – 1835), революционер
- Никола Банджаков (1883 – 1924), антикомунист
- Стефан Боалиев (1892 – 1985), фотограф-художник
- Димитър Бълхов (1902 – 1931), анархист
- Валентин Вълев, скулптор от 20 в.
- Пейо Гаджев (1908), поет, писател и драматург
- Стефан Додунеков (1945 – 2012), математик, академик, председател на БАН
- Марин Касаветов (1915 – 1998), доктор на юридическите науки
- Янко Маринов (1907 – 2001), художник
- Надежда Попова (1906 – 1932), анархистка
- Никола Проданов (1900 – 1985), земеделец, председател на Лозарската кооперация
- Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
- Трифон Саралиев (1888 – 1923), деец на БКП, народен представител от БКП
- Васил Шарков (1883 – 1925), просветен деец и краевед
- Михаил Цонев (1915 – ?), партизанин, генерал-лейтенант
Починали в Килифарево
редактиране- Димитър Бълхов (1902 – 1931), анархист
- Надежда Попова (1906 – 1932), анархистка
- Георги Саралиев (1883 – 1925), деец на БКП
Свързани с Килифарево
редактиране- Стефан Стайков, просветен и културен деятел (директор на училището, създател на театрална трупа, която поставя опери на местна сцена)
- Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир
Литература
редактиране- Иван Тодоров, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, 2009 г., посветена и на Килифарево
- Иван Тодоров, „Памет за Търново“, 2018 г., посветена и на Килифарево
- Иван Тодоров, „Търновски истории“, 2021 г., посветена и на Килифарево
Други
редактиранеОстров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на Килифарево.[10]
В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.
Галерия
редактиране
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
- ↑ „Справка за населението на град Килифарево, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
- ↑ Исторически музей – гр. Килифарево // Община Велико Търново (офиц. сайт). Архивиран от оригинала на 2021-05-14. Посетен на 2020-06-01.
- ↑ Исторически музей – гр. Килифарево // Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2020-06-01.
- ↑ Музей на техниката
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно град Килифарево- Официален сайт на Килифарево Архив на оригинала от 2008-09-01 в Wayback Machine.
- kilifarevo.info – Килифарево – минало, настояще и бъдеще на град Килифарево Архив на оригинала от 2013-06-06 в Wayback Machine.
- kilifarevo.eu – Килифарево – минало, настояще и бъдеще на град Килифарево Архив на оригинала от 2010-05-14 в Wayback Machine.
