Ведрово
Ведрово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас[2].
| Ведрово | |
 ЖП гара Ведрово | |
  Ведрово  Ведрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 75 души[1] (15 март 2024 г.) 5,15 души/km² |
| Землище | 14,623 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 8447 |
| Тел. код | 05579 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 10313 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Сунгурларе Димитър Гавазов (ДПС; 2023) |
| Ведрово в Общомедия | |
География редактиране
Ведрово се намира на 26 км североизточно от Сунгурларе, 35 км северно от Карнобат, 70 км южно от Шумен, 70 км северно от Бургас и на 160 км западно от Варна. Селото е разположено в полите на Източна Стара планина. В долната част на селото е преминава река Потомица, която приток на река Луда Камчия, която от своя страна е приток на река Камчия. Преди години селото се водоснабдява от язовир Камчия; ползва местен водоизточник Коджа Бунар, което на турски означава Голям кладенец. Югозападно от селото се намира връх Илийца, който със своите 684 метра е най-високият в Карнобатска община. Североизточно от селото се намира местността Соргун дере, а зад нея Гладно поле. През последното се минава по черен път и се стига до Дерин дере, което като се пресече, се влиза в местността Армутлук. Неговото название произлиза от „армуда“, което означава сладка круша, каквито са расли там преди години. В средата на Армутлука има чешма, която е каптирана, а в северната страна има възвишение, на което има висока метална конструкция.
История редактиране
Според преданията селото се казва Ведрово, защото по време на Руско-турската война хората са слагали сланина във ведрата с вода, за да не могат турците да пият от нея.
Справка за промени в наименованието, вида или
административно-териториалната принадлежност на населено място
от страницата на НСИ
| Брой намерени единици: 1 | ||
| Код | Пълно наименование | Период на валидност |
| 10313 | ||
| с. Казалък ени махле | 03.03.1878 - 14.08.1934 | |
| с. Казалък | 14.08.1934 - 11.10.1938 | |
| с. Зайчари | 11.10.1938 - 28.09.1949 | |
| с. Зайчари, общ. Лозарево, Карнобатска околия, Бургаски окр. | 28.09.1949 - 29.09.1953 | |
| с. Зайчари, общ. Лозарево, Поляновградска околия, Бургаски окр. | 29.09.1953 - 17.12.1955 | |
| с. Зайчари, общ. Завет, Поляновградска околия, Бургаски окр. | 17.12.1955 - 16.12.1958 | |
| с. Зайчари, общ. Подвис, Поляновградска околия, Бургаски окр. | 16.12.1958 - 23.01.1959 | |
| с. Зайчари, общ. Подвис, Бургаски окр. | 23.01.1959 - 28.08.1964 | |
| с. Ведрово, общ. Подвис, Бургаски окр. | 28.08.1964 - 01.01.1975 | |
| с. Ведрово, общ. Прилеп, Бургаски окр. | 01.01.1975 - 26.12.1978 | |
| с. Ведрово, общ. Сунгурларе, Бургаски окр. | 26.12.1978 - 01.09.1987 | |
| с. Ведрово, общ. Сунгурларе, Бургаска обл. | 01.09.1987 - 12.01.1999 | |
| с. Ведрово, общ. Сунгурларе, обл. Бургас | 12.01.1999 - 14.12.1999 | |
| с. Ведрово, общ. Сунгурларе, обл. Бургас | 14.12.1999 - 31.08.2008 | |
| с. Ведрово, общ. Сунгурларе, обл. Бургас | 31.08.2008 - | |
Справката е генерирана на 09.10.2019
| 2019 © Национален статистически институт |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 107 |
| Българи | 107 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Религии редактиране
В селото има изграден християнски параклис, посветен на Св. св. Константин и Елена.
Културни и природни забележителности редактиране
В селото има два парка, във всеки от които има по една делва. Те са разкрити я местността Армутлук на 2 км северно от селото през 1958 година от местни трактористи.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ИСТОРИЯ НА С.ВЕДРОВО ОБЩ.СУНГУРЛАРЕ, написана от Васил Йорданов Витков
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
