Любен Прашков

български изкуствовед и реставратор

Любен Петров Прашков е български изкуствовед, реставратор и преподавател в Нов български университет. Баща на художника Кирил Прашков.

Любен Прашков
български изкуствовед и реставратор
Роден
Починал
18 март 2007 г. (75 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационална художествена академия
Московски държавен университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вВеликотърновски университет
Нов български университет
Семейство
СъпругаВенета Иванова
ДецаКирил Прашков

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Любен Прашков е роден на 18 юли 1931 г. в село Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Завършва основно образование в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в Полски Сеновец, а гимназия в Полски Тръмбеш. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в София със специалност „Живопис“ при Ненко Балкански през 1957 г. Като студент взима участие в проекти и дейности относно реставрацията на православни храмове и други светилища свързани с българщината.

Член на Българска комунистическа партия от 1961 г.

Специализира в СССР, Полша, Франция и Италия.

Завършва аспирантура по византология (1967) в Московския държавен университет при Виктор Н. Лазарев. Защитава докторската дисертация на тема „Материали и техника на българската монументална живопис от края ХII до на ХIV век“ през 1967.

Професионална кариераРедактиране

Прашков е основател на ателието по реставрация и консервациа (1960) в Института за паметници на културата (ИПК, по-късно НИПК, сега Национален институт за недвижимо културно наследство – НИНКН) в София.

Любен Прашков започва кариерата си като младши научен сътрудник в музей „Рилски манастир“. През същата година започва и преподавателската си дейност във Художествената академия ВИИИ „Николай Павлович“ по живописна техника на специалностите „Стенопис“ и „Изкуствознание“. Основава и завежда катедрата „Консервация и реставрация“ в Академията (от 1973); доцент (1974), професор (1982). Проучва техниката и материалите на много средновековни паметници на културата и историята на старобългарското изкуство. Създава методика за консервация.

Ръководи проучването, разкриването и консервирането на стенописи в Хрельовата кула в Рилския манастир, в църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси, в Троянския манастир и другаде; на много средновековни и възрожденски икони и картини. Автор е на статии, студии, монографии:

  • „Техника и материали на стенната живопис от ХІ в. в костницата на Бачковсикя манастир“ (1965),
  • „Техника и материали на стенната живопис в църквата „Св. четиридесет мъчевници“ в гр. Велико Търново“ (1966),
  • „Хрельовата кула“ (1973),
  • „Църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси“ (1979),
  • „Стенописи от ХІІІ век в горния етаж на Боянската църква“ (1980),
  • „Развитие и разпространение на иконата в България от ІХ до ХІХ век“ (1981),
  • „Материали и техника на българската икона“ (1982).
  • Автор е не раздела „Живопис“ в „История на България“ (т. 4, 1983).

Прашков е професор във Великотърновския университет от 1992 и е ръководител на специалност „Иконография“. По-късно е преподавател в Нов български университет в департаментите „История на културата“ и „Туризъм“ и взима участия в различни събития свързани с изобразителното изкуство, реставрацията и културния живот в българската столица и страната.

Любен Прашков умира през 2007 г. в София.[1]

Дейности за развитието на културатаРедактиране

  • Създател на катедрата по консервация и реставрация към Художествената академия в София (1973)
  • Създател на катедрата по иконография при Православния богословски факултет към Великотърновски университет
  • Реставратор на православен храм „Свети Архангел Михаил“ в град Рила
  • Реставратор на параклиса на Хрельовата кула в Рилския манастир

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  1. „Почина проф. Любен Прашков“, в-к „Дума“, 21 март 2007 г.

Външни препраткиРедактиране