Отваря главното меню

Велик е нашият войник

„Велик е нашият войник“ е един от най-популярните български маршове и военни песни, някога марш на Двадесет и трети пехотен шипченски полк, понастоящем химн на Българската армия.

СъздаванеРедактиране

Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран през 1916 г. по време на Първата световна война край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев.

По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г.

За химн на Българската армия е обявен със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев на 31 май 2001 г. [1]

Оригинален текст на химнаРедактиране

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.

Променен текстРедактиране

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
Без отдих би се ден и нощ,
Бърдата цепи разярен
Със страшния си вик "На нож!"

За него Шипка пее днес,
За него Одрин днес мълви.
Венци на доблест и на чест
Хайдушкият Балкан му сви.

Пленил бе той знамена безчет,
С "Ура" превзе Люлебургаз.
От Драва и от Мур навред
Се чу победният му глас.

И пак безстрашен и суров,
На бойния си пост е той,
За бащин край и днес готов
Да литне във победен бой.

БележкиРедактиране

  1. Велик е нашият войник“ стана химн на армията. // в-к Сега, 1 юни 2001. Посетен на 20 септември 2007.