Черни Дрин или Църн Дрим (на македонска литературна норма: Црн Дрим, на албански: Drini i Zi) е река в Северна Македония и Албания.

Черни Дрин
Течението на Черни Дрин при Струга (оттичането ѝ от Охридското езеро)
Течението на Черни Дрин при Струга
(оттичането ѝ от Охридското езеро)
41.1742° с. ш. 20.6781° и. д.
42.0978° с. ш. 20.4008° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Северна Македония
Албания
Дължина159 km
Водосб. басейн11 967,5 km²
Начало
МястоОхридско езеро
Координати41°10′27″ с. ш. 20°40′41″ и. д. / 41.174167° с. ш. 20.678056° и. д.
Устие
МястоДрин
Координати42°05′52″ с. ш. 20°24′02.99″ и. д. / 42.097778° с. ш. 20.400833° и. д.
Черни Дрин в Общомедия

Черни Дрин е традиционното книжовно име в българския език. Местното произношение е Църн Дрим, изписвано на македонски литературен език Црн Дрим, на албански името е Drini i Zi, Дрини и Зи, а на сръбскиЦрни Дрим.

Реката е спомената на български в XIV век като Дрïмъ. Името е антично – Drinius, Trinius (Плиний), Δρεῖνος (Птолемей). Произходът му е илирийски от по-старо *Drūn, от индоевропейското *drū- в староиндийски drāvayate, тече, тича, авестийски dru, тичам с илирийски или албански преход на индоевропейското ū > i, сравнимо с албанското mi, мишка, срещу староиндийското mūš и латинското mūs, албанското mizë, комар, срещу латинското musca, литовското musė, арменското mun, муха.[1]

Характеристики

редактиране

Черни Дрин изтича от Охридското езеро в северния му край при град Струга при 695 мнв и е единственият начин за оттичане на водите на езерото. Често за извори на реката се приемат надземните извори в южния край на езерото до манастира „Свети Наум“. След оттока си от Охридското езеро си реката минава през Стружкото поле, където прибира водите на левия си приток Сатеска (днес в по-голямата част отклонена към Охридското езеро), и през областта Дримкол. Между селата Ташморунища и Глобочица е изграден язовирътГлобочица“ и хидроцентрала „Глобочица“. В Дебърското поле при вливането на големия ляв приток Радика в Черни Дрин през 60-те години на XX век също е изграден язовир – Дебърското езеро и хидроцентрала. Реката напуска северномакедонската територия при град Дебър, на 475 m надморска височина. Дължината ѝ на северномакедонска територия се оценява на 56 km, като реката има свободно течение (извън язовир) от град Струга до село Ташморунища – малко по-малко от половината от тази дължина. Стената на първия язовир е висока 82 m. Втората язовирна стена има височина 102 m и обем 520 милиона m3. Това е най-големият язовир в Северна Македония. От този язовир водата се отвежда по тунели до ВЕЦ Шпиле.

След язовира реката за няколко километра оформя държавната граница между Северна Македония и Албания. Тук в нея се влива минаващата през областта Голо бърдо река Окщун. След това реката прибира големите притоци Велещица от Кораб планина и Бистрица (Бущрица) от Шар и при град Кукъс се слива с Бели Дрин и оформя река Дрин.

Общата дължина на реката е 159 километра.

  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 427.