Маврово (община Маврово и Ростуше)

селище в Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.

Ма̀врово (на македонска литературна норма: Маврово) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.

Маврово
Маврово
— село —
Маврово и Мавровското езеро
41.6758° с. ш. 20.7344° и. д.
Маврово
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМавровско поле
Надм. височина1 427 m
Население166 души (2002)
Пощенски код1256
Маврово в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Мавровската котловина на южния бряг на Мавровското езеро. Маврово е популярен туристически ски център.

В XIX век Маврово е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Маврово. – Въ Маврово, Леуново и Ничворово сѫществува и другъ видъ курбанъ, който се коли когато прави ново здание. Месото на закланото въ такъвъ случай животно се яде отъ зидаритѣ.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 1 222 българи християни, 12 арнаути мохамедани и 25 власи.[2] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[3]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 65 ученици, от които 20 ученички и 45 ученици с 1 учител.[4]

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

Селото Маврово брои 150 къщи, от които 90-100 са български. Преди четири години, при последното преброяване, това число се намали на 40 къщи, понеже от една страна мнозина българи се именуваха сърби, за да могат да отиват в Цариград, където достъпът на българите по изрична заповед не се позволяваше, от друга – заплашванията на сръбските чети, от трета, много наши съселяни, отивающи на гурбетлък в Сърбия, там бяха заставявани да се именуват сърби.

В селото ни има две черкви, едната струва 1000, а другата 100 лири турски. Правителството, освен гдето разпореди, щото голямата черква да се предаде изключително на сърбите, но постанови още, щото и в малката сърбите да служат две недели, а българите една. Понеже това е голяма неправда спрямо българското население, молим надлежното Ви разпореждане, за да ни се предаде една от черквите, където да извършваме религиозните си обреди.

От името на българското население в с. Маврово

свещеник Трайко Угринов.[5]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 60 сръбски патриаршистки къщи.[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[8] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Маврово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.[12]

 
Маврово и потопената „Свети Никола Летни“
 
Новата църква „Свети Никола“
 
„Свети Никола Летни“
 
Мавровското езеро и Маврово
Националност Всичко
македонци 163
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

„Свети Никола Летни“

редактиране

Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на XXI век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на XX век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.[13]

Личности

редактиране
Родени в Маврово
  •   Васил Алексиев (? – 1865), български просветен деец
  •   Вълчо Жикич (? – 1807), войвода на Първото сръбско въстание
  •   Георги Пандов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина и 1 рота на 1 дебърска дружуна,[14] носител на орден „За храброст“ ІV степен от Първата световна война[15]
  •   Георги Серафимов Димов (1870 – 1941), български търговец и общественик
  •   Голуб Янич (1853 – 1918), сръбски национален деец, търговец, милионер по потекло от Лазарополе[16]
  •   Доситей Охридски и Македонски (1906 – 1981), сръбски духовник, по-късно пръв глава на Македонската православна църква
  •   Елисие Поповски (1907 – 1972), банков чиновник, делегат на Първото заседание на АСНОМ.
  •   Кирил Стоянов (1878 – 1909), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
  •   Миле Филиповски (1920 – 1986), деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  •   Трайко Угринов, български просветен и духовен деец, дългогодишен български учител и свещеник в Маврово
  •   Христо Спасов, български просветен деец

Литература

редактиране
  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
  4. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  5. Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
  6. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 септември 2007 
  13. Маврово доби црква слична на потопената // Премин Портал. Посетен на 27 март 2014 г.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  15. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  16. Српски биографски речник, том 4, с. 24., архив на оригинала от 15 март 2012, https://web.archive.org/web/20120315164646/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom04.pdf, посетен на 14 септември 2011