Великият китайски канал е най-дългият канал (1776 км.) на Земята, свързващ реките Хуанхъ и Яндзъ и гъстонаселените северни части на Китай с отглеждащите ориз южни части на страната.[1] Минава през района на град Пекин (достигнат през XIII век) и завършва при град Ханджоу.

Строителството му започва през 486 г. пр.н.е. и продължава на части през следващото хилядолетие. Най-интензивното строителство по него е през VII век, с между 3 и 6 милиона заети работници-мъже. През 984 г. по него за първи път в историята са направени двойни шлюзове.[2]:с. 179 През вековете Великият китайски канал спомага за ускоряване на вътрешната търговия в Китай и подобряването на икономическия климат в страната, но през ХХ век значението му намалява с появата на железопътния транспорт и поради промени в течението на Хуанхъ.

Източници

редактиране
  1. Велик китайски канал (Великий канал) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 издание. Т. 4. Голям Кавказ – Велик китайски канал [Большой Кавказ – Великий канал]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-333-8. с. 766. Посетен на 22 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-23 в Wayback Machine. ((ru))
  2. Николова, Румяна, Николай Генов. Сто дни в Китай. Едно пътуване в Поднебесната империя. Пловдив, ИК „Хемус“, 2010. ISBN 978-954-26-0926-1. с. 351.