Великият китайски канал е най-дългият канал в света, свързващ Хуанхъ и Яндзъ, гъстонаселените северни части с отглеждащите ориз южни части на Китай.[1]

Строителството му започва през 486 г. пр. Хр. и продължава на части през следващото хилядолетие. Най-интензивното строителство е през VII век, когато по него работят между 3 и 6 милиона мъже. През 984 г. по него за първи път в света са направени двойни шлюзове.[2]:с. 179 Дължината му е 1776 км и каналът свързва Пекин (достигнат през XIII век), а завършва при град Ханджоу. Каналът е спомогнал за ускоряване на вътрешната търговия в Китай и е подобрил икономическия климат в страната.

През ХХ век начението му намалява с появата на железопътния транспорт и промените в течението на Хуанхъ.

Източници

редактиране
  1. Велик китайски канал (Великий канал) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 издание. Т. 4. Голям Кавказ – Велик китайски канал [Большой Кавказ – Великий канал]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-333-8. с. 766. Посетен на 22 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-23 в Wayback Machine. ((ru))
  2. Николова, Румяна, Николай Генов. Сто дни в Китай. Едно пътуване в Поднебесната империя. Пловдив, ИК „Хемус“, 2010. ISBN 978-954-26-0926-1. с. 351.