Вениамин Таушанович
Вениамин (на сръбски: Венијамин) е сръбски духовник, бихачки (1925 - 1934), злетовско-струмишки (1929 - 1934) и браничевски епископ (1934 - 1952) на Сръбската православна църква.
| Вениамин | |
| сръбски духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пожаревац, Сърбия |
| Религия | православие |
| Учил в | Атински университет |
| Вениамин в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 23 януари 1884 година със светското име Владимир Таушанович (Владимир Таушановић) в Пирот, Сърбия. Завършва основно училище и шесткласна гимназия в Белград. По-късно завършва Кишиневската духовна семинария и Богословския факултет на Атинския университет, в който защитава и докторска дисетрация в 1912 година. На 11 май 1913 година се замонашва в манастира Раковица от архимандрит Руфим, а го приемат Доситей Нишки и йеромонох Николай. На 14 май 1913 година в белградската съборна църква „Свети Сава“ е ръкоположен за дякон от Доситей Нишки, а на 21 май - за презвитер от Димитрий Сръбски. В 1919 година Варнава Велешки и Дебърски го прави сингел и протосингел, а на 15 декември 1920 година получава архимандритски чин от Михаил Рашко-Призренски. Работи в болницата на Кръг на сръбските сестри, после преподава богословие в Белград, в гимназията в Гевгели, сръбските гимназии на Корфу и във Велес. Полага професорски изпит и работи в Гевгели и Охрид.[1] От учебната 1920-1921 година преподава вероучение в гимназията в Охрид, а в 1924 година е и заместник-директор на същата гимназия.[2]
На 6 декември 1925 година е избран за епископ на новообразуваната Бихачка епархия. Ръкоположен е в белградската съборна църква на 23 май 1926 година от патриарх Димитрий, митрополит Василий Банялучки и епископ Михаил Рашко-призренски.[1]
През ноември 1929 година е избран за злетовско-струмишки епископ в Щип, а през 1934 година е преместен в Пожаревац като браничевски епископ. При управлението му са издигнати 37 нови енорийски домове, 19 нови църкви и са започнати 13. През Втората световна война приема 40 свещеници бежанци, а в манастирите Раваница и „Света Петка“ отваря домове за деца бежанци. Преди началото на войната започва строеж на представителната нова епископия в Пожаревац, но така и не влиза в нея, тъй като след войната в нея се настаняват военните. Умира на 28 май 1952 година в Белград. Погребан е в съборния храм „Свети Архангели“ в Пожаревац.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 67. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913-1944, Охрид 2012, с. 130, 139.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 68. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
| пръв | → | бихачки епископ (23 май 1926 – 1934) |
→ | Василий Банялучки (администратор) |
| Серафим | → | злетовско-струмишки епископ (ноември 1929 – 1934) |
→ | Симеон |
| Йоан | → | браничевски епископ (1934 – 28 май 1952) |
→ | Хрисостом |