Брегалнишката епархия (на македонска литературна норма: Брегалничка епархија) е епархия на Македонската православна църква, разположена на територията на Северна Македония с център в Щип. Обхваща територии в източната централна част на страната. Към тази епархия принадлежат районите на градовете Щип, Кочани, Пробищип, Свети Никола, Радовиш и Виница. Начело на епархията стои митрополит Иларион Брегалнишки.

Брегалнишка епархия
Съборната църква „Свети Никола
Местно имеБрегалничка епархија
ЦъркваМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
СтранаСеверна Македония
ЦентърЩип
Катедрална църкваСвети Никола
Архиерейски наместничестваЩип,
Кочани,
Радовиш
ПредстоятелИларион Брегалнишки
Санмитрополит
ИзданиеТроичник
Сайтwww.bregalnickaeparhija.org.mk
Сградата на Брегалнишката митрополия
Новата църква в Радовиш — „Света Троица(построена между 1997 и 2003 г.)
Лого на Злетовско-струмишкия епископ на Сръбската православна църква

Името епахията си дължи на преминаващата през територията ѝ река Брегалница.

История редактиране

При управлението на Цариградската патриаршия над Кюстендилската епархия, центърът ѝ е в Кюстендил, а в Щип резидира викарен епископ.

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи.

Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[1]

На 20 юни 2023 година територията на община Царево село (Делчево) и на община Каменица (Македонска Каменица) е откъсната от Скопската епархия и е оформена като Царевоселско-Каменишка епархия.[2][3]

Викарни епископи в Щип на Печката патриаршия
Име Години
Руфим споменат по повод изписването на „Възнесение Господне“ в Щип от 13 май до 6 юли 1601 г.[4]
Серафим 1753 – преди 1766[5]
Викарни епископи в Щип на Вселенската патриаршия
Име Години
Филарет споменат 1783 – вероятно до 1788[6]
Дионисий 1788 – ?[6]
Николай край на XVIII век, носи титлата брегалнишки, малешевски и овчеполски.[7]
Захарий 1840 – 1845[8]
Синесий Стовийски 1875 – 1878[9][8]
Злетовско-струмишки епископи на Сръбската православна църква
Име Години
Серафим 23 декември 1920 – 29 октомври 1928
Вениамин ноември 1929 – 1934
Симеон 16 септември 1934 – 21 октомври 1939
Викентий 1939 – 1941 и администратор охридско-битолски
Злетовско-струмишки епископи на Македонската православна църква
Име Години
Наум (Димовски) 26 юли 1959 – 24 юни 1977
Горазд (Димитриевски) 24 юни 1977 – 12 юли 1986
Стефан (Веляновски) 12 юли 1986 – 1989

В 1989 година от Злетовско-струмишката се основават отделно две епархии: Брегалнишка, начело с митрополит Стефан и Струмишката, начело с митрополит Горазд.[10]

Брегалнишки митрополити на Македонската православна църква
Име Години
Стефан (Веляновски) 1989 – 10 октомври 1999
Йоан (Вранишковски) март – ноември 2000 (местоблюстител)
Агатангел (Станковски) 26 ноември 2000 – 7 октомври 2006
Иларион (Серафимовски) 22 август 2006 –
Брегалнишки митрополити на Православната охридска архиепископия
Име Години
Марко 16 юни 2006 – 20 юни 2023

Титулярна епископия на Българската православна църква редактиране

Брегалнишка е и титулярна епископия на Българската екзархия от 15 август 1893.

Брегалнишки титулярни епископи
Име Години
Антим 15 август 1893 – 18 ноември 1901
Неофит 7 декември 1908 – 20 юни 1910
Панарет 6 декември 1925 – 12 февруари 1944

Манастири редактиране

Църкви редактиране

Бележки редактиране

  1. Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
  2. ПОА се интегрира во МПЦ-ОА: Јован Вранишкоски стана митрополит крушевско-демирхисарски, епископот Давид викарен епископ на Скопската епархија // Скопско Ехо, 20/06/2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
  3. Соопштение (20.06.2023 14:38) // Македонска Православна Црква – Охридска Архиепископија, 20.06.2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
  4. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 418. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  5. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 440. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  6. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 496. Посетен на 12 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  7. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 373. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  8. а б Калезић, Димитрије, уредник. Енциклопедија Православља, П-Ш. Београд, Савремена администрација, 2002. с. 2120.
  9. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 457. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  10. Постоловски, Горан. Историски аспект на Брегалничката епархија - специјалистички труд. Штип, мај 2013. с. 59.