Серафим Йованович
Серафим (на сръбски: Серафим) е сръбски духовник, злетовско-струмишки (1920 - 1928) и рашко-призренски епископ (1928 - 1945) на Сръбската православна църква.
| Серафим | |
| сръбски духовник | |
| Роден |
29 ноември 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Московска духовна академия |
Биография
редактиранеРоден е 29 ноември 1873 година със светското име Сава Йованович (Сава Јовановић) в Призрен, Османската империя. Завършва Призренската семинария и Московската духовна академия. На 15 юни 1902 година е ръкоположен за дякон, а на следващия ден за свещеник в църквата „Свети Александър Невски“ в Шкодра. На 25 март 1909 година става монах в Сръбския подвор в Москва. Преподава в Призренската семинария, в гимназията в Щип.[1]
На 23 декември 1920 година е ръкоположен за злетовско-струмишки митрополит в съборната църква „Свети Сава“ в Белград. На 29 октомври 1928 година избран за рашко-призренски епископ. Посланик е на Светия синод в Подкарпатска Русия за да работи за връщането на униатите към паровславието и изглаждане на църковните отношения. Умира на 13 януари 1945 година в Тирана, където е интерниран от окупационните власти и е погребан на православното гробище в Тирана.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 442. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
| пръв | → | злетовско-струмишки епископ (23 декември 1920 – 29 октомври 1928) |
→ | Вениамин |
| Михаил | → | рашко-призренски епископ (29 октомври 1928 – 13 януари 1945) |
→ | Владимир |