Веселин Андреев

български поет и политик

Веселин Андреев (рождено име Георги Георгиев Андреев) е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, български поет, публицист и функционер на Българската комунистическа партия (БКП) от 1940 г. Заслужил деятел на културата (1965) и народен деятел на изкуството и културата.

Веселин Андреев
български поет и политик
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Партия БКП (1940 – 1991)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Литература
Жанрове стихотворение
Направление социалистически реализъм
Известни творби „Балада за комуниста“

БиографияРедактиране

Роден е на 16 февруари 1918 година в град Пирдоп в семейство на държавен чиновник. През 1937 година завършва гимназия в София, а през 1941 г. специалност право в Софийския университет. По това време се включва в Работническия младежки съюз (1934) и БРП (к) (1940).

Участник в комунистическото движение по време на Втората световна война. От 1941 г. е в нелегалност, а от 1943 г. е партизанин от отряда „Чавдар“ и политкомисар на бригадата. Приема партизанското име Андро.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема ръководни длъжности в проправителствения печат. По това време има звание майор и е назначен за съдия в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд.[1] Главен редактор на вестник „Народна войска“ (1944 – 1949). Работи във вестник „Литературен фронт“ (1949 – 1955). Член е на ЦК на борците против фашизма и капитализма и на Пленума на Окръжния комитет на БКП в София.[2]. От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

През 1947 г. публикува стихосбирката „Партизански песни“, писани в началото на 40-те години на ХХ век. През 1950 – 1954 г. е секретар на Съюза на българските писатели. От 1966 г. до падането на комунистическия режим е народен представител.[3]

Последната му повест, „Живков – мъртъв приживе“, е недовършена, но ръкописът е издаден от сина му след кончината му в Библиотека „Летописи“, София, 1991.

Веселин Андреев написва прощално писмо, в което обявява, че напуска БКП, и се самоубива на 11 февруари 1991 г. [4]

ОтличияРедактиране

  • 1978 г. – удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 60-годишнината от рождението му, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговите големи заслуги към българската литература“.[5]

ТворчествоРедактиране

  • „Партизански песни“ – стихосбирка (1947)
  • „В Лопянската гора“ – мемоарни очерци (1947)
  • „Има на света Москва“ – очерк (1951)
  • „Партизански разкази“ (1963)
  • „Мигновения в Египет“ – пътепис (1963)
  • „Вихра“ – партизански разкази за деца (1964)
  • „Не мога без вас“ – есета и спомени за наши писатели (1974)
  • „Соната за Петя Дубарова“ (1980)
  • „Живков мъртъв приживе“ (1991, посмъртно)

БележкиРедактиране

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 112
  3. Веселин Андреев, Избрани произведения, т. I и т. II, изд. Български писател.
  4. Христоматия за 12 клас „Забранените писатели“
  5. Указ № 309 от 15 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 17 от 28 февруари 1978 г.

ИзточнициРедактиране

  • Речник на българската литература, БАН, 1976, с. 28.
  • Константинова, Б., Български писатели – творци на литература за деца и юноши, т. II, изд „Зелена вълна“, С., 1999, с. 26 – 27.

Външни препраткиРедактиране