Веселин Андреев

български поет и политик

Веселин Андреев (рождено име Георги Георгиев Андреев) е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, български поет, публицист и функционер на Българската комунистическа партия (БКП) от 1940 година. След Деветосептемврийския преврат е член на Шести върховен състав на т. нар. Народния съд (1944 – 1945). Заслужил деятел на културата (1965) и народен деятел на изкуството и културата.

Веселин Андреев
български поет и политик
Роден
Починал

Националност  България
Учил в Софийски университет
Награди Герой на социалистическия труд
Георги Димитров (орден)
Политика
Партия БКП (1940 – 1991)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Литература
Псевдоним Веселин Георгиев, Георги В. Георгиев, П. Георгиев, Андрей Брест, Васка Пепел, Денкин, Веселинко, Андрей Г., Андрей Бистров, Георги Андреев, В. Лозев
Жанрове стихотворение, очерк, пътепис
Направление социалистически реализъм
Дебютни творби стихове в сп. „Българска реч“ (1934)
Известни творби „Балада за комуниста“

БиографияРедактиране

Роден е на 16 февруари 1918 година в град Пирдоп в семейство на държавен чиновник. През 1937 г. завършва гимназия в София, а през 1941 година специалност „Право“ в Софийския университет. По това време се включва в Работническия младежки съюз (1934) и БРП (к) (1940).

Участник в комунистическото движение по време на Втората световна война. От 1941 година е в нелегалност, а от 1943 година е партизанин от отряда „Чавдар“ и политкомисар на бригадата. Приема партизанското име Андро.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Веселин Андреев (майор Веселин Георгиев) е съдия в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд.[1][2] Това е първият и най-масов процес срещу интелектуалците, който показва, че болшевишката власт няма да допуска свобода на мисълта, словото и печата.[3]

По това време има звание майор. Заема ръководни длъжности в проправителствения печат. Главен редактор на вестник „Народна войска“ (1944 – 1949). Работи във вестник „Литературен фронт“ (1949 – 1955). Член е на ЦК на борците против фашизма и капитализма и на Пленума на Окръжния комитет на БКП в София.[4]. От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

През 1947 г. публикува стихосбирката „Партизански песни“, писани в началото на 40-те години на ХХ век. През 1950 – 1954 г. е секретар на Съюза на българските писатели. От 1966 г. до падането на комунистическия режим е народен представител.[5]

Последната му повест, „Живков – мъртъв приживе“, е недовършена, но ръкописът е издаден от сина му след кончината му в Библиотека „Летописи“, София, 1991.

Веселин Андреев написва прощално писмо, в което обявява, че напуска БКП, и се самоубива на 11 февруари 1991 г.[6][7]

ОтличияРедактиране

  • 1978 г. – удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 60-годишнината от рождението му, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговите големи заслуги към българската литература“.[8]
  • 2002 г. – Почетен гражданин на Община Пирдоп (посмъртно)[9]

ТворчествоРедактиране

  • „Партизански песни“ – стихосбирка (1947)
  • „В Лопянската гора“ – мемоарни очерци (1947)
  • „Има на света Москва“ – очерк (1951)
  • „Партизански разкази“ (1963)
  • „Мигновения в Египет“ – пътепис (1963)
  • „Вихра“ – партизански разкази за деца (1964)
  • „Не мога без вас“ – есета и спомени за наши писатели (1974)
  • „Соната за Петя Дубарова“ (1980)
  • „Живков мъртъв приживе“ (1991, посмъртно)

За негоРедактиране

  • Христо Йорданов, Веселин Андреев. Литературно-критически очерк. София: Български писател, 1966
  • Наташа Манолова, Веселин Андреев: Аз не си спомням, аз живея. Литературно-критически очерк. София: Държавно военно издателство, 1975
  • Яко Молхов, Веселин Андреев. Разговори, беседи. София: Български писател, 1988

БележкиРедактиране

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.
  2. Тодоров, Върбан. Народният съд 1944 – 1945. VI състав на Народния съд. // narodensud.archives.bg. Посетен на 28 май 2022.
  3. Огойски, Петко. Интелектуалците, репресирани от Народния съд (откъс от книгата „Записки за българските страдания 1944-1989“). // fakel.bg. 1 февруари 2020. Посетен на 28 май 2022.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 112.
  5. Веселин Андреев, Избрани произведения, т. I и т. II, изд. Български писател.
  6. Чолакова, Петя. Напусналият БКП Веселин Андреев се самоубива.... // srednogorskibagri.com. 16 февруари 2018. Посетен на 28 май 2022.
  7. Христоматия за 12 клас „Забранените писатели“[неработеща препратка]
  8. Указ № 309 от 15 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 17 от 28 февруари 1978 г.
  9. Почетни граждани на Пирдоп (списък). // Община Пирдоп. Посетен на 07.05.2022.

ИзточнициРедактиране

  • Речник на българската литература, БАН, 1976, с. 28.
  • Константинова, Б., Български писатели – творци на литература за деца и юноши, т. II, София: Зелена вълна, 1999, с. 26 – 27.

Външни препраткиРедактиране