Видкун Квислинг
Видкун Квислинг (на норвежки: Vidkun Quisling, [ˈʋɪdkʉn ˈkʋɪʃlɪŋ]) е норвежки политик, основател на крайнодясната партия Национално единение и ръководител на фактическото правителство на Норвегия по време на окупацията на страната от Германия през 1940 – 1945 година.
Видкун Квислинг Vidkun Abraham Lauritz Jonssøn Quisling | |
норвежки политик | |
Роден |
Фюресдал, Норвегия |
---|---|
Починал | 24 октомври 1945 г.
Акерсхус, Норвегия |
Учил в | Норвежка военна академия |
Награди | Свети Сава |
Политика | |
Партия | Партия на центъра Национално единение (1933 – 1945) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Видкун Квислинг в Общомедия |
Биография
редактиранеКвислинг е роден на 18 юли 1887 година във Фюресдал в семейството на лутерански пастор. Той завършва Военното висше училище с най-високия успех от неговото основаване през 1817 година дотогава, и от 1911 година е на служба в Генералния щаб, където се специализира във въпросите, свързани с Русия. За няколко месеца през 1918 година е аташе в норвежкото представителство в Петроград, през 1919 година участва в норвежка мисия в Хелзинки.
През 1921 – 1923 година Видкун Квислинг участва в благотворителната кампания на Фритьоф Нансен за ограничаването на последствията от Глада в Русия и по време на своя престой в Харков се жени последователно за Александра Воронина и Мария Пасечникова. Квислинг се уволнява от армията и тримата заминават за Париж. През ноември 1924 година той пътува до България във връзка с кампания на Фритьоф Нансен за подпомагане на бежанците на Балканите. През този период Квислинг поддържа контакти с норвежката крайна левица, застъпва се за създаване на народна милиция за борба с „реакцията“ и за установяване на дипломатически отношения със Съветския съюз.
През лятото на 1925 година Нансен и Квислинг пътуват в Армения, отново във връзка с проекти за подпомагане на бежанците, които обаче не получават финансиране от Обществото на народите. От май 1926 година Квислинг работи в Москва при норвежкия бизнесмен Фредерик Прюц, собственик на частично национализирано предприятие. През пролетта на 1927 година става секретар на норвежката легация, която по това време представлява и интересите на Великобритания.
В края на 1929 година Видкун Квислинг се връща в Норвегия и със съдействието на Прюц започва да организира политическа партия, използвайки йерархичния модел на Комунистическата партия в Съветския съюз. През 1931 – 1933 година той е министър на отбраната на Норвегия и се оттегля от партийния проект. След 1933 година подновява усилията си в тази насока и създава партията Национално единение, която има много ограничен успех при участията си в избори.
По време на Операция „Везерюбунг“ през 1940 година, когато Германия окупира Норвегия, Видкун Квислинг застава начело на държавен преврат, с който е създадено подкрепяно от германците норвежко правителство. През 1940 и 1942 – 1945 година Квислинг заема поста министър-председател в окупирана Норвегия, но повечето страни в света признават за легално правителството в изгнание на Юхан Нюгорволд.
Смъртна присъда
редактиранеСлед края на германската окупация през май 1945 г. Квислинг е осъден на смърт за държавна измяна, убийство и злоупотреби.
Видкун Квислинг е разстрелян на 24 октомври 1945 г. в Осло.
Квислинг като съществително
редактиранеПо време на Втората световна война думата quisling става синоним на предател[1]. Терминът е измислен от британския вестник The Times в заглавната им страница от 15 април 1940 година, озаглавен „Quislings everywhere.“ (Квислинги навсякъде).
Съществителното оцелява и за известно време по време и след Втората световна война е използвана негова глаголна форма „to quisle“. Онзи, който е наречен квислинг е определян като извършващ държавна измама[2].
Източници
редактиране- ↑ Yourieff, Alexandra Andreevna Voronina; Seaver, Kirsten A. (2007). In Quisling's shadow: the memoirs of Vidkun Quisling's first wife, Alexandra. Stanford, United States: Hoover Institution Press. ISBN 978-0-8179-4832-0.
- ↑ Block, Maxine, ed. (1940). Current Biography Yearbook. New York, United States: H. W. Wilson.