Уикипедия

Харков

Ха̀рков (на украински: Харків, произн. „Харкив“, на руски: Харьков) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.

Харков
Харків
— град —
Знаме
      
Герб
Украйна
49.9925° с. ш. 36.2311° и. д.
Харков
Харковска област
49.9925° с. ш. 36.2311° и. д.
Харков
СтранаFlag of Ukraine.svg Украйна
ОбластХарковска област
Площ350 km²
Надм. височина152 m
Население1 433 886 души (2021)
4097 души/km²
Основаване1654 г.
Първо споменаване1552 г.
Пощенски код61000–61499
Телефонен код572
МПС кодХА
Официален сайтwww.city.kharkov.ua
Харков в Общомедия

ГеографияРедактиране

ИсторияРедактиране

 
Харков през XIX век

Основан в средата на XVII век като седалище на един от полковете на Слободска Украйна, градът е със свой университет от 1807 г. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917 – 34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (гладомор) от началото на 30-те години много хора напускат украинските села, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.

По време на Втората световна война Харков на четири пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Вермахта, по-късно е освободен от Червената армия, след което отново е превзет от Вермахта. На 23 август 1943 е за втори път в съветски ръце. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града – убити.

Преди окупацията танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. След войната съоръженията са върнати обратно в Харков, а танковите заводи работят и до днес.

ЗабележителностиРедактиране

 
Църквата Св. Дмитрий, изобразена на пощенска картичка от XIX век
  • През 2007 г. виетнамската общност в града построява най-големия будистки храм в Европа – „ЧукЛам Харков“ („Бамбукова гора Харков“), на площ от 1 хектар.
  • Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е осмият по големина централен градски площад в Европа и на четиринадесето място по големина в света.
  • Шест театъра
  • Градска художествена галерия
  • Пет музея
  • Благовещенска катедрала

Образование и наукаРедактиране

Харковският университет е основан през 1807 г. от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научноизследователски института.

СтопанствоРедактиране

Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които:

  • Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“
  • Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на XX век)
  • Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника)
  • Турбоатом (турбини)

ТранспортРедактиране

Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.

Известни личностиРедактиране

Година Брой на населението
1660 1000[1]
1788 10 742[2]
1850 41 861[3]
1861 50 301[3]
1901 198 273[3]
1916 352 300[4]
1917 382 000[5]
1920 285 000[4]
1926 417 000[4]
1939 833 000[6]
1941 902 312[4]
1941 1 400 000[7]
1941 456 639[4][8]
1943 170 000[9]
1959 930 000[3]
1962 1 000 000[3]
1976 1 384 000[3]
1982 1 500 000[2]
1989 1 593 970
1999 1 510 200
2001 1 470 900[10]
Родени в Харков
Починали в Харков
Други личности, свързани с Харков

Побратимени градовеРедактиране

Харков е побратимен град с:[11][12]

ГалерияРедактиране

  • Вливането на река Лопанская в река Харков

  • Покровският собор, 1689 – 1729

  • Успенският собор, 1771 – 1774

  • Католическата катедрала „Дева Мария“ 1887 – 1892

  • Институтът на танковите войски

  • Ректоратът на Харковския университет, 1930 – 1932

  • Централният универсален магазин, 1933

  • Харковската гара, 1946

  • Харковският театър за опера и балет, 1991 – 1992

  • Паметникът на репресираните кобзари, 1997

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Л.И. Мачулин. Mysteries of the underground Kharkov. Х., 2005. ISBN 966-8768-00-0 ((ru))
  2. ↑ а б Kharkov: Architecture, monuments, renovations: Travel guide. ред. А. Лейбфрейд, В. Реусов, А. Тиц. Х., Прапор, 1987 ((ru))
  3. ↑ а б в г д е N. T. Dyachenko. Улицы и площади Харькова. // dalizovut.narod.ru, 1977. Посетен на 31 март 2015. (на руски)
  4. ↑ а б в г д А.В. Скоробогатов. Kharkov in times of German occupation (1941 – 1943). X., Прапор, 2006. ISBN 966-7880-79-6 ((uk))
  5. ↑ Oleksandr Leibfreid, Yu. Poliakova. Kharkov. From fortress to capital. Х., Фолио, 2004 ((ru))
  6. ↑ State archives of Kharkov Oblast. Ф. Р-2982, оп. 2, file 16, pp. 53 – 54.
  7. ↑ Н. И. Рудницкий. Военкоматы Харькова в предвоенные и военные годы. ((ru))
  8. ↑ In reference to the German census of December 1941; without children and teenagers no older 16 years of age; numerous city-dwellers evaded the registration. ((ru))
  9. ↑ Mykyta Khruschev. Report to ЦК ВКП(б) of August 30, 1943. History: without „white spots“. Kharkiv izvestia, No. 100 – 101, August 23, 2008, с. 6 ((ru))
  10. ↑ Ukrainian Census (2001)
  11. ↑ Города-побратимы Харькова
  12. ↑ Міста-побратими
  13. ↑ Partnerská města
  14. ↑ Община Варна > ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ, архив на оригинала от 30 август 2009, https://web.archive.org/web/20090830070204/http://www.varna.bg/varna/twinning/index.htm, посетен на 2009-09-21 
  15. ↑ Partners
  16. ↑ Charków (Ukraina)
  17. ↑ Wprowadzenie

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Харков
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Харков&oldid=11725661“.