Отваря главното меню

Фритьоф Нансен

норвежки изследовател и общественик

Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen) е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.

Фритьоф Нансен
Fridtjof Nansen
норвежки изследовател и общественик

Роден
Починал
13 май 1930 г. (68 г.)
Научна дейност
Област География
Награди Нобелова награда Нобелова (1922)

Подпис Fridtjof Nansen (signature).svg
Уебсайт
Фритьоф Нансен в Общомедия

Съдържание

Ранни години (1861 – 1888)Редактиране

Роден е на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Кристияния (сега Осло), във факултета по зоология.

Едва 20-годишен, през 1882 г. се отправя на биоложка практика на кораба „Викинг“ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Полярни изследвания (1888 – 1896)Редактиране

Експедиция в Гренландия (1888)Редактиране

 
Гренландска експедиция юли-октомври 1888
  Пътуване с лодка покрай брега на Гренландия от мястотото на първоначално заплануваното пресичане до 64° с.ш., от където е предприето реалното пресичане на острова  Първоначално планирания маршрут за пресичане на Гренландия  Пътят на Нансен и Свердруп през Гренландия 22 август – 29 септември 1888

От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участници, изминава 560 км и пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори“ на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега“ на Шведското дружество по антропология и география.

Експедиция в Арктика на кораба „Фрам“ (1893 – 1896)Редактиране

Океанографски изследвания (1896 – 1905)Редактиране

За Нансен и неговата експедиция заговаря целият свят. Независимо от голямата му слава той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези.

През 1897 г. става професор по зоология в университета в Кристияния, без задължението да чете лекции. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.

Политическа дейност (1905 – 1930)Редактиране

Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост, който заема до 1908 г. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на р. Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток.

В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Инициира и създава през 1927 г. международното дружество „Аероарктик“ и става негов пожизнен президент. Независимо, че е на 65 г. се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.

Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.

ПаметРедактиране

 
Паметникът на Фритьоф Нансен на булеварда с неговото име в София.

Неговото име носят:

ТрудовеРедактиране

  • „The Norwegian North polar expedition 1893 – 1896. Scientific results“, (v. 1 – 6, 1900 – 06);
  • „Nebelheim. Entdeckung und Erforschung der nordlichen Länder und Meere“, B. 1 – 2, Leipzig, 1911.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 322 – 325.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 300 – 301.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 413.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 34, 78 – 79, 217 – 218.

Външни препраткиРедактиране