Видрани (на македонска литературна норма: Видрани; на албански: Vidrani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Видрани
Видрани
— село —
Традиционни къщи във Видрани
Традиционни къщи във Видрани
41.4592° с. ш. 20.9078° и. д.
Видрани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина726 m
Население8 души (2002)
Пощенски код6255
Видрани в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.

 
Църквата „Свети Йоан Предтеча“

В XIX век Видрани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Въдрани (Vadrani) е посочено като село с 2 домакинства със 11 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Видрани живеят 72 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Видрани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 7 къщи.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година във Видрани има 80 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Видрани:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
13 5 11 0 11 38 44 82

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Видрани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Видрани като българско село.[7]

Църквата „Свети Никола“ е осветена в 1989 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконостасът е изработен в 1989 година, а иконите на него са дело на Мирослав Кръстески от Кичево.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

редактиране
Родени във Видрани
  •   Иван Тодоров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, хлебар, 4 рота на 4 битолска дружина[10]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 709.