Виево

село в община Смолян, обл. Смолян

Виево е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Виево
Панорамен изглед на Виево
Панорамен изглед на Виево
България
41.6411° с. ш. 24.8304° и. д.
Виево
Област Смолян
41.6411° с. ш. 24.8304° и. д.
Виево
Общи данни
Население289 души[1] (15 март 2024 г.)
19,6 души/km²
Землище14,779 km²
Надм. височина1277 m
Пощ. код4748
Тел. код03022
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ11048
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Виево
Венко Палчев
(БСП)
Виево в Общомедия

География

редактиране

Село Виево е разположено на 27 км североизточно от Смолян сред красив планински пейзаж с надморска височина 1080 м. По данни от преброяването през 2013 г. в селото живеят 413 души.

Според краеведчески изследвания село Виево и съседното село Славейно са възникнали от общото село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 г. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. Славейно) – Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ)[2]. В друг османски документ, датиран от 1676 г., в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно-единствено село Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг) – с. 28). Запазени са сведения за роднински връзки на населението от тези 2 села, разделило се след приемането на исляма от виевци[3]. Като следствие от ислямизацията виевци започват да се женят за ислямизирани родопчани и така в говора на селото се пренасят нехарактерни за говорите на околните села особености като акавизъм и др., пренесени от с. Търън (Смолянско), Средногорци (Маданско) и др.[4]

По време на османското владичество с. Виево е център на нахия със свои деребеи, които тормозят християнското население от съседните села Горно Дерекьой (Момчиловци), Карлуково (Славейно), Петково, особено в смутни времена като Априлското въстание, Руско-турската освободителна война и др.[5]

Мъже от с. Виево са участвали в Отечествената война. В тяхна чест[6] в селото е поставена паметна плоча.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Виево (Каршилъ-и съър) са постъпили в армията 4 войници, което според Стоян Райчевски е косвено доказателство, че по онова време в селото са живели помаци[7]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 150 помаци[8].

В периода от 1 декември 1912 до началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български военизирани формирования с дейци на БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на терор, разрушени са 130 къщи[9]. През 1912 г. селото е превзето от българска войска, виевските аги молят славейновци да запазят селото и те ходатайстват пред военачалниците, но впоследствие селото е изгорено от други военни части[10].

Част от населението, основно възрастни хора, изповядва исляма. В миналото във Виево е имало голяма джамия с медресе, но през 1981 година е съборена от комунистическия режим. На 26 ноември 2009 година в навечерието на Курбан Байрам в село Виево е отворена джамия, построена със средства на местните жители и с помощта на бизнесмени и други дарители[11].

Забележителности

редактиране
 
Празник във Виево

В местността Говедарника се намира водоизточникът „Шафрана“ с лековита вода. На Гергьовден в полунощ часа цялото население се стича, за да си налее от водата, за която се счита, че след напръскване с нея на хората, къщите и животните те ще са здрави през цялата година.

Красивите природни местности предоставят възможности за риболов и спортуване, вкл. със ски.

Паметта на жителите е съхранена в музея с етнографска сбирка от стари носии, уреди за тъкане и предмети от бита и фотоизложбата „Виево – минало, настояще и бъдеще“.

Виево е известно в цяла България с Виевската фолклорна група[12].

Редовни събития

редактиране

Празникът на селото се провежда всяка година през последната събота на май.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. П. Карапетков, Славеино, 1991, с. 27
  3. П. Карапетков, Още за Славеино и селата около него, 1998, с. 28-29
  4. Г. Митринов Интересни фонетични особености в говора на с. Виево, Смолянско – Българска реч, 2004, № 3, с. 51-54
  5. Хр. Попконстантинов, Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г. Пловдив, 1970
  6. Военни паметници, архив на оригинала от 21 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140221074721/http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=21&menu=7&type=0, посетен на 18 януари 2010 
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  8. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска академия на науките; Държавна печатница, [1918]. с. 293.
  9. Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25
  10. П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258
  11. В навечерието на най-големия мюсюлмански празник още една джамия отвори врати в Смолянско // Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. Посетен на 30 ноември 2009.[неработеща препратка]
  12. Сайт на Община Смолян