Отваря главното меню

Виево е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Виево
Панорамен изглед на Виево
Панорамен изглед на Виево
Общи данни
Население 386 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,779 km²
Надм. височина 1277 m
Пощ. код 4748
Тел. код 03022
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 11048
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Виево
Венко Палчев
(БСП)
Виево в Общомедия
Празник във Виево

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Виево е разположено на 27 км североизточно от Смолян сред красив планински пейзаж с надморска височина 1080 м. По данни от преброяването през 2013 г. в селото живеят 413 души.

ИсторияРедактиране

Според краеведчески изследвания село Виево и съседното село Славейно са възникнали от общото село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 г. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. Славейно) - Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ)[1]. В друг османски документ, датиран от 1676 г., в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно-единствено село Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг) - с. 28). Запазени са сведения за роднински връзки на населението от тези 2 села, разделило се след приемането на исляма от виевци[2]. Като следствие от ислямизацията виевци започват да се женят за ислямизирани родопчани и така в говора на селото се пренасят нехарактерни за говорите на околните села особености като акавизъм и др., пренесени от с. Търън (Смолянско), Средногорци (Маданско) и др.[3]

По време на османското владичество с. Виево е център на нахия със свои деребеи, които тормозят християнското население от съседните села Горно Дерекьой (Момчиловци), Карлуково (Славейно), Петково, особено в смутни времена като Априлското въстание, Руско-турската освободителна война и др.[4]

Мъже от с. Виево са участвали в Отечествената война. В тяхна чест[5] в селото е поставена паметна плоча.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Виево (Каршилъ-и съър) са постъпили в армията 4 войници, което според Стоян Райчевски е косвено доказателство, че по онова време в селото са живели помаци[6]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 150 помаци[7].

В периода от 1 декември 1912 до началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български военизирани формирования с дейци на БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на терор, разрушени са 130 къщи[8]. През 1912 г. селото е превзето от българска войска, виевските аги молят славейновци да запазят селото и те ходатайстват пред военачалниците, но впоследствие селото е изгорено от други военни части[9].

РелигииРедактиране

Част от населението, основно възрастни хора, изповядва исляма. В миналото във Виево е имало голяма джамия с медресе, но през 1981 година е съборена от комунистическия режим. На 26 ноември 2009 година в навечерието на Курбан Байрам в село Виево е отворена джамия, построена със средства на местните жители и с помощта на бизнесмени и други дарители[10].

ЗабележителностиРедактиране

В местността Говедарника се намира водоизточникът Шафрана с лековита вода. На Гергьовден в полунощ часа цялото население се стича, за да си налее от водата, за която се счита, че след напръскване с нея на хората, къщите и животните те ще са здрави през цялата година.

Красивите природни местности предоставят възможности за риболов и спортуване, вкл. със ски.

Паметта на жителите е съхранена в музея с етнографска сбирка от стари носии, уреди за тъкане и предмети от бита и фотоизложбата „Виево – минало, настояще и бъдеще”.

Виево е известно в цяла България с Виевската фолклорна група[11].

Редовни събитияРедактиране

Празникът на селото се провежда всяка година през последната събота на май.

ИзточнициРедактиране

  1. П. Карапетков, Славеино, 1991, с. 27
  2. П. Карапетков, Още за Славеино и селата около него, 1998, с. 28-29
  3. Г. Митринов Интересни фонетични особености в говора на с. Виево, Смолянско – Българска реч, 2004, № 3, с. 51-54
  4. Хр. Попконстантинов, Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г. Пловдив, 1970
  5. Военни паметници
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  7. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска академия на науките; Държавна печатница, [1918]. с. 293.
  8. Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25
  9. П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258
  10. В навечерието на най-големия мюсюлмански празник още една джамия отвори врати в Смолянско. // Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. Посетен на 30 ноември 2009.
  11. Сайт на Община Смолян