Смолян (община)
Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.
Смолян (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Смолян |
Площ | 864.997 km² |
Население | 40 505 души |
Адм. център | Смолян |
Брой селища | 81 |
Сайт | www.smolyan.bg |
Управление | |
Кмет | Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Смолян (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в южната част на област Смолян. С площта си от 864,997 km2 е 1-ва по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Девин;
- на север – община Чепеларе;
- на североизток – община Лъки, област Пловдив и община Баните;
- на изток – община Мадан;
- на югоизток – община Рудозем;
- на юг и югозапад – Гърция.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е средно и високо планински и тя е общината с най-високата средна надморска височина в България. Заема южните, най-високи части на Западните Родопи.
От югозапад на североизток, в северната част на общината, на протежение от около 35 km се простира най-високият, най-мощният и втори по дължина планински дял в целите Родопи – Переликско-Преспанския дял, който по цялата си дължина е вододел между водосборните басейни на реките Марица и Арда, а ширината му варира от 8 – 10 до 15 – 20 km. На югозапад започва от държавната ни граница с Гърция при гранична пирамида № 135, където се издига безименен връх с височина 1929,9 m. От него на северозапад се отделя рида Чамлия, а при връх Голям Перелик 2190,2 m (най-високата точка на общината и на целите Родопи) на северозапад – рида Мурсалица. От там билото продължава на североизток преминава през седловината Превала (Ешекулак, 1687,5 m) и достига до връх Снежанка (1925,8 m), от който на северозапад се отклонява рида Чернатица, а на юг – Букова планина. Следва седловината Рожен (1436 m), след която на юг и югоизток се отделя дълъг и мощен рид разположен между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда. При връх Преспа (2000,4 m) на югоизток се отделя друг дълъг и мощен безименен рид, разположен между реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).
От граничния връх висок 1929,9 m на северозапад се отделя рида Чамлия, разположен между долините на реките Чаирдере и десният ѝ приток Мугленска река. В пределите на община Смолян попадат част от неговите източни склонове с най-високата му точка (1948,3 m), намираща се 4,5 km южно от село Мугла.
От връх Голям Перелик на северозапад се отделя рида Мурсалица, заемащ района между долините на Мугленска река и Широколъшка река. На територията на общината са простира неговата югоизточна, най-висока част с връх Карлъка (2188,1 m).
От връх Снежанка на северозапад се отделя друг мощен и дълъг планински рид – Чернатица, като в пределите на общината попада малък участък от южните му склонове, обърнати към дълбоката долина на Широколъшка река. По билото му се издигат върховете Мечи връх (1872,6 m) и Карабалкан (1958,6 m). Южно от връх Снежанка се простира малката Букова планина. На запад тя достига до прохода Превала (Ешекулак), на юг и изток до долината на река Черна (ляв приток на Арда) и левият и приток Бяла река, а на север до седловината Рожен.
Източно от седловината Рожен от Переликско-Преспанския дял в северна и южна посока се отделят други два планински хребета. На север се отделя Радюва планина, като в пределите на общината попадат нейните най-южни части с връх Студенец 1843,4 m. На юг, а след това на югоизток между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда се простира дълъг и тесен безимен планински рид, височината на който постепенно се понижава в източна посока.
И накрая, в крайната североизточна част на община Смолян се простира западната, най-висока част на друг безимен планински хребет, който се отделя от връх Преспа на югоизток и е разположен между долините на реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).
В централната част на община Смолян от запад на изток, на протежение от 28 km, между долините на река Арда на юг и левият ѝ приток Черна на север се простира Кайнадински рид. Неговите най-високи части са разположени в западната му част, на гръцка територия, а на изток в българска височината му постепенно намалява. Най-високият му връх в България е Средния връх 1872,8 m, разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 126.
Южните райони на общината, на юг от долината на река Арда се заемат от високия и обширен Ардински дял на Западните Родопи. Най-високата му точка на територията на общината е Ардин връх 1730,1 m, намиращ се на граничната бразда южно от изворите на река Арда.
Югоизточно от село Търън, на границата с община Мадан, в коритото на река Черна се намира най-ниската точка на община Смолян – 673 m н.в.
Води
редактиранеТериторията на община Смолян попада в обсега на два водосборни басейна – на реките Марица и Арда, като вододелът преминава по билото на Переликско-Преспанския дял. В южната част на общината протича най-горното течение на река Арда. Тя води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх, на 1455 m н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда и е маркиран с указателна табела. Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до границата с община Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди напускането ѝ на територията на община Смолян се появяват и първите характерни за нея планински меандри. Основни притоци в този участък са реките: Бориковска (ляв), Черешовска (ляв), Мичевица (ляв), Сивинска (десен), Орешовска (ляв) и Вълчандере (десен).
Втората по значение река в община Смолян е река Черна, първия голям ляв приток на Арда. Тя протича с почти цялото си течение от 48 km (последните 4 km са на територията на община Мадан), като отводнява югоизточните склонове на най-високата част на Переликско-Преспанския дял и северните склонове на Кайнадински рид на Западните Родопи. Тя извира на 1770 m н.в. в най-западната точка на водосборния басейн на река Арда, в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, на 5 km югоизточно от с. Мугла. По цялото си протежение тече в източна посока в тясна каньоновидна долина с единствено долинно разширение в района на град Смолян. Площта на водосборния ѝ басейн е 259 km2, което представлява близо 30% от площта на общината. Основните ѝ притоци са: Калъческа река (ляв), Остритска река (ляв), Техлен дол (ляв), Саскочето (ляв), Крива река (ляв), Куртев лом (ляв), Доксово дере (ляв), Бяла река (ляв, най-голям приток), Майката (ляв), Клокотнишко дере (десен), Тикалско дере (ляв), Рековска река (ляв) и Речицка река (десен).
В североизточната част на общината, през селата Кутела, Славейно и Петково протича горното течение на река Малка Арда, ляв приток на Арда. Тя води началото си под името Мразлив дол от местността Момина вода на 1716 m н.в. в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, северно от хижа „Момчил юнак“. До село Славейно тече на югоизток, а след това – на изток-югоизток в тясна и дълбока долина със слаба залесеност.
Северозападната част на община Смолян попада във водосборния басейн на река Марица. Тук протичат горните и част от долните течение на Широколъшка река (десен приток на Въча, която е десен приток на Марица) и Мугленска река (десен приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча). Широколъшка река извира на 800 m северно от връх Снежанка в курорта „Пампорово“, kd 1700 п н.в. под името Голяма река. Тече в посока запад-северозапад в дълбока, гъсто залесена долина между ридовете Чернатица на североизток и Мурсалица на югозапад. Мугленска река извира от южното подножие на връх Голям Перелик, на 850 m южно от него, на 2036 m н.в. под името Голяма река. Тече в северозападна посока най-напред в широка долина заета от обширни ливади, а след село Мугла в дълбока каньоновидна долина, като отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 41 452 | 100,00 |
Българи | 32 708 | 78,91 |
Турци | 170 | 0,41 |
Цигани | 301 | 0,73 |
Други | 161 | 0,39 |
Не се самоопределят | 298 | 0,72 |
Неотговорили | 7814 | 18,85 |
Движение на населението (1934 – 2011)
редактиранеОбщина Смолян | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 33505 | 34959 | 35531 | 40331 | 48561 | 49227 | 50705 | 47230 | 41452 | 33688 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 86 населени места с общо население от 33 688 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Алиговска | 11 | - | в з-щето на с. Арда | Момчиловци | 1025 | 40,464 | Горно дере кьой |
Арда | 181 | 17,928 | Мугла | 122 | 74,295 | ||
Баблон | - | - | в з-щето на с. Смилян | Надарци | 1 | - | в з-щето на с. Кремене |
Белев дол | 65 | 3,764 | Орешец | 22 | 13,669 | Яманско, Орешица | |
Билянска | 18 | - | в з-щето на с. Горна Арда | Остри пазлак | 6 | - | в з-щето на с. Подвис |
Бориково | 13 | 22,267 | Хасанково | Петково | 229 | 23,507 | |
Бостина | 91 | 4,771 | Пещера | 2 | - | Момарско, в з-щето на с. Турян | |
Буката | 44 | 7,631 | Буково | Писаница | 9 | - | в з-щето на гр. Смолян |
Букаците | 45 | 10,048 | Баш бук | Подвис | 118 | 6,147 | Подвиз |
Виево | 267 | 14,779 | Каршилъ | Полковник Серафимово | 86 | 24,868 | Алами дере, Ябълка |
Влахово | 309 | - | в з-щето на гр. Смолян | Попрелка | 6 | - | в з-щето на с. Кремене |
Водата | 6 | - | в з-щето на с. Стойките | Потока | 2 | - | Селище, в з-щето на с. Бориково |
Вълчан | 33 | 11,000 | Курт дере | Река | 169 | 7,237 | |
Върбово | 1 | - | в з-щето на с. Широка лъка | Речани | 37 | - | Хасановска река, в з-щето на с. Арда |
Габрица | 24 | - | Габрово, в з-щето на гр. Смолян | Ровина | 107 | - | в з-щето на с. Подвис |
Гела | 21 | 33,959 | Селище | 78 | 3,752 | ||
Гоздевица | - | - | Гоздювска, в з-щето на с. Арда | Сивино | 92 | 20,429 | Текир |
Горна Арда | 30 | 7,698 | Барутинска | Славейно | 92 | 23,233 | Карлуково |
Горово | 14 | 10,599 | Чамжас | Сливово | 1 | - | в з-щето на с. Широка лъка |
Градът | 100 | 4,256 | Градок | Смилян | 1603 | 29,248 | |
Гращица | 6 | - | в з-щето на с. Стойките | Смолян | 25555 | 134,590 | Пашмаклии |
Гудевица | 13 | - | Гудевска, в з-щето на с. Арда | Соколовци | 125 | 13,339 | Долно дере кьой |
Димово | 2 | - | в з-щето на с. Кремене | Солища | 29 | 14,670 | Сулища |
Дунево | 116 | - | в з-щето на гр. Смолян | Средок | 36 | - | в з-щето на с. Горна Арда |
Еленска | 95 | - | в з-щето на с. Търън | Стикъл | 15 | - | в з-щето на с. Солища |
Ельово | 2 | - | в з-щето на с. Горово | Стойките | 164 | 42,803 | |
Заевите | 1 | - | Заевете, в з-щето на с. Гела | Стража | 77 | 6,309 | |
Змиево | 6 | - | в з-щето на с. Вълчан | Сърнино | 2 | - | Гарзмарет, в з-щето на с. Сивино |
Исьовци | 14 | - | в з-щето на с. Могилица | Тикале | 101 | 9,906 | |
Катраница | 125 | 9,406 | Требище | 116 | 3,744 | ||
Киселчово | 8 | 24,696 | Киселичево | Турян | 28 | 18,858 | |
Кокорово | 20 | - | Кокорково, в з-щето на с. Орешец | Търън | 631 | 15,543 | |
Кошница | 57 | 10,444 | Ухловица | 5 | - | в з-щето на с. Могилица | |
Кремене | 6 | 20,312 | Фатово | 76 | - | в з-щето на с. Полковник Серафимово | |
Кукувица | - | - | Куковица, в з-щето на с. Широка лъка | Хасовица | 6 | - | в з-щето на гр. Смолян |
Кутела | 229 | 15,516 | Чамла | - | - | в з-щето на с. Мугла | |
Левочево | 87 | 18,594 | Чеплетен | 29 | 6,756 | ||
Липец | 32 | - | Дюрмете, в з-щето на с. Букаците | Черешките | 2 | - | в з-щето на с. Бориково |
Лъка | 69 | 3,470 | Черешово | 5 | - | в з-щето на с. Могилица | |
Люлка | 10 | - | Чекичето, в з-щето на с. Сивино | Черешовска река | 6 | - | в з-щето на с. Могилица |
Магарджица | 12 | - | в з-щето на с. Гела | Чокманово | 63 | 9,243 | |
Милково | - | - | в з-щето на с. Кошница | Чучур | 2 | - | Ючур, в з-щето на с. Полковник Серафимово |
Могилица | 260 | 16,629 | Тоз бурун | Широка лъка | 365 | 54,620 | |
ОБЩО | 33688 | 864,997 | 43 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Писмо на МВР № 11799/обн. 16.10.1925 г. – разделя с. Фатово на две отделни населени място – м. Горно Фатово и м. Долно Фатово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хасанково на с. Бориково;
- – преименува м. Река на м. Варад;
- – преименува с. Каршилъ на с. Виево;
- – преименува с. Курт дере на с. Вълчан;
- – преименува с. Габрово на с. Габрица;
- – преименува м. Копадан дере на м. Копадан;
- – преименува м. Дюрмете на м. Липец;
- – преименува м. Чекичето на м. Люлка;
- – преименува с. Тоз бурун на с. Могилица;
- – преименува с. Горно дере кьой на с. Момчиловци;
- – преименува м. Яманско на м. Орешица;
- – преименува с. Подвиз на с. Подвис;
- – преименува м. Хасановска река на м. Речани;
- – преименува с. Текир на с. Сивино;
- – преименува с. Карлуково на с. Славейно;
- – преименува гр. Пашмаклии (Пашмаклий) на гр. Смолян;
- – преименува с. Долно дере кьой на с. Соколовци;
- – преименува к. Гарзмарет на к. Сърнино;
- – преименува м. Кара бурун на м. Черналево;
- – преименува м. Ючур на м. Чучур;
- – преименува с. Алами дере на с. Ябълка;
- МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ябълка на с. Полковник Серафимово;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пещера на с. Момарско;
- Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Света Елена (от с. Широка лъка) за отделно населено място – м. Елена;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Кутела (от с. Виево) за отделно населено място – с. Кутела;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Куковица на с. Кукувица без административен акт;
- – уточнено е името на с. Сулища на с. Солища без административен акт;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Бяла река и я присъединява като квартал на с. Могилица;
- Указ № 227/обн. 21.06.1960 г. – заличава с. Райково и гр. Устово и ги присъединява като квартали на гр. Смолян;
- Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува с. Буково на с. Буката;
- – преименува м. Ухловица на м. Еленска;
- Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува м. Селище на м. Потока;
- Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличава м. Елена поради изселване;
- през 1965 г. – уточнено е името на м. Заевете на м. Заевите без административен акт;
- Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Окманица и Посиек поради изселване;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Гоздювска на м. Гоздевица;
- Указ № 11/обн. 13 януари 1967 г. – заличава м. Турчиново и я присъединява като квартал на м. Река;
- Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединява махалите Горно Фатово и Долно Фатово в едно ново населено място – с. Фатово;
- – заличава махалите Есенище и Кайковска и ги присъединява като квартали на с. Турян;
- Указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува м. Чамжас на м. Горово;
- – възстановява старото име на с. Момарско на с. Пещера;
- Указ № 2149/обн. 12.11.1975 г. – преименува с. Махмутица на с. Бистрица;
- – преименува с. Баш бук на с. Букаците;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава м. Градинска река, м. Копадан и с. Кошуте поради изселване;
- указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Бистрица и махалите Горски дол, Джуркалица и Соломон и ги присъединява като квартали на с. Широка лъка;
- – заличава махалите Варад, Доганово, Калевище, Марино и Черналево поради изселване;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Славейно и присъединява селата Белев дол, Виево, Градът, Кутела, Петково, Славейно и Тикале заедно с техните землища към община Смолян;
- – закрива община Смилян и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;
- – закрива община Широка лъка и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;
- Указ № 305/обн. 11.10.1991 г. – преименува м. Барутинска на м. Горна Арда;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Указ № 368/обн. 21.10.1998 г. – отделя с. Равнината и неговото землище от община Смолян и го присъединява към и го присъединява към община Рудозем;
- Указ № 262/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Киселичево на с. Киселчово;
- Указ № 263/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Орешица на с. Орешец;
- Указ № 264/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Кокорково на с. Кокорово.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 178,6 km:
- участък от 34,7 km от Републикански път II-86 (от km 85,9 до km 120,6);
- последният участък от 9,1 km от Републикански път III-861 (от km 33,2 до km 42,3);
- началният участък от 23,2 km от Републикански път III-863 (от km 0 до km 23,2);
- последният участък от 5,4 km от Републикански път III-864 (от km 4,7 до km 10,1);
- началният участък от 39,4 km от Републикански път III-866 (от km 0 до km 39,4);
- последният участък от 14,5 km от Републикански път III-868 (от km 8 до km 22,5);
- целият участък от 6 km от Републикански път III-8631;
- целият участък от 11,4 km от Републикански път III-8641;
- последният участък от 5,4 km от Републикански път III-8681 (от km 5,5 до km 10,9);
- целият участък от 29,5 km от Републикански път III-8683.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Литература
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.