Вилхелм Кюне (на немски: Wilhelm Kühne) е германски физиолог.

Вили Кюне
Wilhelm Kühne
германски физиолог

Роден
Починал
10 юни 1900 г. (63 г.)
Погребан Хайделберг, Федерална република Германия

Националност  Германия
Учил в Гьотингенски университет
Научна дейност
Област Физиология, биохимия
Учил при Фридрих Вьолер, Рудолф Вагнер
Работил в Хайделбергски университет
Амстердамски университет
Вили Кюне в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 28 март 1837 година в Хамбург, Германия. Завършва гимназия в Люнебург, след което заминава да следва в Университета в Гьотинген. Негов научен ръководител по химия е Фридрих Вьолер, а по физиология Рудолф Вагнер. През 1856 г. завършва следването си.

През 1863 г. ръководи химичното отделение на лабораторията по патология в Берлин. С помощта на Рудолф Вирхов през 1968 г. Кюне получава научната степен професор по физиология в Амстердам. През 1871 г. е избран да наследи Херман фон Хелмхолц за същата длъжност в Хайделберг, където и умира на 10 юни 1900 г.

Научни изследванияРедактиране

Изследванията на Кюне са основно върху нервите и мускулите, с които се занимава в по-ранните години от живота си, по-късно се насочва към химия на храненето, върху която прави проучвания заедно с Вирхов в Берлин. Занимава се и с изследвания върху промените в ретината под действието на светлина.

Вилхелм Кюне въвежда термина ензим.[1]

БиблиографияРедактиране

  • Lehrbuch der physiologischen Chemie. Engelmann, Leipzig 1858.
  • Myologische Untersuchungen. Veit, Leipzig 1860.
  • Über die peripherischen Endorgane der motorischen Nerven. Engelmann, Leipzig 1862.
  • Untersuchungen über das Protoplasma und die Contractilität. Engelmann, Leipzig 1864.
  • Über die Verdauung der Eiweißstoffe durch den Pankreassaft. In: Virchows Archiv. Band 38, 1867, S. 130–172.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране