Отваря главното меню

Винко Прибоевич (на хърватски: Vinko Pribojević) e хърватски историк, доминиканец, формулирал панславянската идея. Счита се за предшественик на последвалия илиризъм и създател на т.нар. хипотеза за балканската етногенеза на славяните.

Винко Прибоевич
Vinko Pribojević
Роден 15-и век
Починал 16-и век
Професия историк, духовник, идеолог
Националност хърватин
Жанр историография
Направление панславизъм
Течение илиризъм
Известни творби Слово за произхода на увенчаните със слава славяни

Слово за произхода на увенчаните със слава славяни, Венеция, второто издание на италиански език, 1595 г.

Заедно с неговите сънародници и последователи Мавро Орбини и Юрий Крижанич формира своеобразната хърватска света троица на ранната панславянска идеология в периода XVI-XVII век. Въпреки че, идеологията създадена от Прибоевич не издържа критиката на XIX век, той се смята за първия автор забелязал съществуването на свързани славянски общности - южните, западните и източните славяни. Оправдава съществуването на панславянската общност чрез ясни езикови, исторически и културни маркери с аргументи. Славянският феномен е откритие на Винко Прибоевич. Идеологията му провокира формирането на етикета илирийски език за всички южнославянски наречия по него време, а също така и последвалите лингвистични напъни на Крижанич през следващия XVII век - да създаде изкуствен всеславянски език.

БиографияРедактиране

Запазени си много малко сведения за личността на Винко Прибоевич.

Роден е някъде около 1480 г. Има брат също така член на Доминиканския орден - Йероним Прибоевич. Получава солидно за времето си хуманитарно образование. Изучава задълбочено библеистика. През 1515 г. е произведен в доминиканския манастир във Флоренция в магистърска степен по Сакрална теология.

ТрудРедактиране

През 1525 г. се намира в родния Хвар където пред местния далматински светски и духовен елит държи реч разясняваща произхода на увенчаните със слава славяни. Очаровани от ораторските му способности негови местни приятели, от кръга на далматинските хуманисти, изготвят специално издание на речта, придружено от похвали и стихове за автора. Словото му е отпечатано във Венеция през 1532 г. на латински език. След 1532 г. няма повече исторически данни за живота и делата на Винко Прибоевич, обаче словото му е отпечатано в книга, която получава изключително топъл прием в Далмация и Италия. През 1595 г., когато е сключена Брестката уния, е подготвено и издадено в превод на италиански език придобилото изключителна популярност в Далмация през XVI век слово на Винко Прибоевич.

Словото му се състои от три части - първо авторът говори за произхода на славяните и техните древни дела. Във втората част прави кратък обзор на историята и географията на Далмация, а третата част е посветена на родния му град Хвар.

Словото за произхода на увенчаните със слава славяни е най-ценно заради историографията за произхода и историята на славяните. Винко Прибоевич анализира всичките известни и достъпни му извори по темата, част от които намира за неточни, и представя своите заключения. Основна му цел е да идентифицира илирите населявали западната част на Балканския полуостров в древността - със славяните. Идентичността им обосновава с научни аргументи за времето си, сред които доминират библейските, че славяните са коренни жители на по-голяма част от Европа още в периода отпреди основаването на Рим.

Идентифицирането на илирите със славяните позволява на Прибоевич да свърже историята им с Аристотел, Александър Македонски, Диоклециан и Свети Йероним. След илирийските войни част от притиснатите от римляните илири емигрирала, а трима легендарни братя основали царствата на лехите, чехите и русите. След падането на Рим (476), според Прибоевич, някои славянски племена се завръщат обратно на Балканите.

Според Прибоевич, славяните са автохтонно население на Балканите, включвайки в славянската общност тракийските племена, македоните и дори част от елините. За него латинското Slavorum е общото име на балканските племена през античността. По-късно, според Прибоевич, текат процеси на разслоение и на Балканите остават славянските племена на далматинци, хървати, сърби и българи, а вождовете Лех, Чех и Рус се изселват на север и североизток от Дунав в земите на днешните Полша, Чехия и Русия. По този начина славяните заемат обширни земи от Европа. Най-древното общо царство на славяните е Илирия, според Прибоевич. А праславянския език е илирийския.

Илиризмът на Прибоевич се утвърждава след излизането през 1601 г. на книгата на Мавро ОрбиниЦарството на славяните”. За популярността му за времето си разбира се голямо значение имат избухналия военен конфликт (1537-1540) на Светлейшата република с Османската империя, с последвалата кипърска война.

Привърженици на илирийската теория, по време на така наречената католическа пропаганда в българските земи през XVII век, са Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов, както и последващите ги източноправославни български възрожденци - Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски.

Известният американски балканист Джон Файн (младши) намира Винко Прибоевич и Юрай Шижгорич повече за венецианци по съзнание, отколкото за хървати.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vinko Pribojević“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.